Отиде си.
Попитах вятъра къде си?
Той отмина,
понесъл есенни листа във шепите си.
Отиде си.
Нима това е истина?
Нима усмивката на нашето безгрижие
се къпе във сълзи,
превърнала се в глупава гримаса?
Ти мислиш - всичко свърши.
Тука губиш!
Дори и да те няма в мен остана
частица от предишното ми щастие.
Аз винаги ще знам, че те е имало,
че споменът е жив, по-истински,
защото болка в него е кристализирала,
сълзите мидени превърнала
във бисер.
Отиде си.
Но споменът остана,
по-истински
дори от тебе!
Сергей Илиев
Отиде си.
Попитах вятъра къде си?
Той отмина,
понесъл есенни листа във шепите си.
Отиде си.
Нима това е истина?
Нима усмивката на нашето безгрижие
се къпе във сълзи,
превърнала се в глупава гримаса?
Ти мислиш - всичко свърши.
Тука губиш!
Дори и да те няма в мен остана
частица от предишното ми щастие.
Аз винаги ще знам, че те е имало,
че споменът е жив, по-истински,
защото болка в него е кристализирала,
сълзите мидени превърнала
във бисер.
Отиде си.
Но споменът остана,
по-истински
дори от тебе!
