Безмълвно събирам
парчета мъка
от счупената
ми любов
Опитвам се да ги
споя със разум-
Ама че глупост!
стопява се,
непостоянна като лед
попреигралата ми смелост.
Какъв живот!
По дяволите пращам
плахостта си,
която ме превърна
във мишена..
Принадлежа на Бог!
Така аз знам,
че цялата любов
е в името му...
и аз, в него!
Безмълвно събирам
парчета мъка
от счупената
ми любов
Опитвам се да ги
споя със разум-
Ама че глупост!
стопява се,
непостоянна като лед
попреигралата ми смелост.
Какъв живот!
По дяволите пращам
плахостта си,
която ме превърна
във мишена..
Принадлежа на Бог!
Така аз знам,
че цялата любов
е в името му...
и аз, в него!