Отивате си. Всички си отивате.
Във този миг сте толкова еднакви.
Подреждате ужасно непохватно
и стъпвате с обувки по килима
(следите ще останат много дълго).
Несвикнали с лирични отклонения,
особено минути преди тръгване,
набързо обещавате завръщане
и хлопвате вратата облекчено.
Когато вече сте навън, на двора,
наистина до болка си приличате.
И губите ключа почти веднага.
Отивате си - винаги е същото...
Но между вас един ще се обърне
и през прозореца ще се завърне
в къщата.
Отивате си. Всички си отивате.
Във този миг сте толкова еднакви.
Подреждате ужасно непохватно
и стъпвате с обувки по килима
(следите ще останат много дълго).
Несвикнали с лирични отклонения,
особено минути преди тръгване,
набързо обещавате завръщане
и хлопвате вратата облекчено.
Когато вече сте навън, на двора,
наистина до болка си приличате.
И губите ключа почти веднага.
Отивате си - винаги е същото...
Но между вас един ще се обърне
и през прозореца ще се завърне
в къщата.
