Сбогом, сбогом...
Аз бързах!
Автостради, мочури, пустини.
Сполучливо живях. Според други: живях неизгодно.
Но дотичах. И трябва незабавно от вас да замина.
В някой свят. В някой век. В преизподнята.
Скоростта на нещата от стъпките тежко нараства.
Възрастта ни разпръсква:
безпогрешно, обмислено, рязко.
Само вярност горчи под кората на нашите маски.
И сълзата дълбае бетона на нашите бягства.
Есента има нужда от пътник. А също и зимата.
И насън ни боде на секундата острият лакът.
Сбогом, сбогом! Поезията е излечима
само толкова, колкото е излечим ракът.
А над всяка раздяла размахват кометите бичове.
Парят всички шосета, посипани щедро със въглен.
И дори да се срещнем, то ще бъде, защото сме тичали,
без да знаем, че земята е толкова кръгла.
Сбогом, сбогом...
Аз бързах!
Автостради, мочури, пустини.
Сполучливо живях. Според други: живях неизгодно.
Но дотичах. И трябва незабавно от вас да замина.
В някой свят. В някой век. В преизподнята.
Скоростта на нещата от стъпките тежко нараства.
Възрастта ни разпръсква:
безпогрешно, обмислено, рязко.
Само вярност горчи под кората на нашите маски.
И сълзата дълбае бетона на нашите бягства.
Есента има нужда от пътник. А също и зимата.
И насън ни боде на секундата острият лакът.
Сбогом, сбогом! Поезията е излечима
само толкова, колкото е излечим ракът.
А над всяка раздяла размахват кометите бичове.
Парят всички шосета, посипани щедро със въглен.
И дори да се срещнем, то ще бъде, защото сме тичали,
без да знаем, че земята е толкова кръгла.
