ВРЕМЕТО

То е по средата между мен и теб,
между него и нея, между Ние и Другите.
Нещо средно между вчерашни новини
и утрешни дати, между истините и заблудите.
То е дребната разлика между болката и екстаза
между дух, разум и сетива.
То е делничното, незабележимото,
бъбриво като това и онова.
То е целувката между слънцето и реката,
съня и стенанията на
дълго потискана от студа упорита трева.
Нещо средно-статистическо
като право и задължение,
като народ без крака и глава.
То наподобява полуизпиването
на бутилка вино в средата на умората
и вечерите в чужда земя.
Много прилича на косите на мама,
която отдавна броди
по средно въртелива орбита
на средно ярка звезда.
То със сигурност е табела за никъде,
враждебно окръглила бузи на средата на пътя
между раси и цветове,
между миг и протяжност,
между факт и илюзия,
между шепот и гласове.
Звучи като случайно оформена музика
от ръкопляскане, крясъци и тишина,
от грохота на войни, започнали
със семеен скандал и приключили
с химн на нова далечна страна.
То е светулка, блеснала на лятото
върху измития тезгях.
Звук от подритнато камъче,
внезапен смях и листа отронени.
Наизустени, неизпратени писма
между прелюдия и крах.
Върху масата - следи от прах...
И спомени.


Цонка Христова