Среброто е цветът на този дъжд,
ръцете му - изящни до полуда -
се стичат по чертите на града
и слизат в парка. Някъде се губят.
От капките му идва светлина
и тя пронизва лоното на мрака,
взривява тялото му без тъга
и от парчетата издига арка,
която е порталът на света,
изкъпан от обиди и умора,
а в дъното заспива есента
и птиците загрижено мърморят...
Димитър Кабаков
ПОЛУЕСЕН, ПОЛУЗДРАЧ...
Среброто е цветът на този дъжд,
ръцете му - изящни до полуда -
се стичат по чертите на града
и слизат в парка. Някъде се губят.
От капките му идва светлина
и тя пронизва лоното на мрака,
взривява тялото му без тъга
и от парчетата издига арка,
която е порталът на света,
изкъпан от обиди и умора,
а в дъното заспива есента
и птиците загрижено мърморят...
