Среброто е цветът на този дъжд,
ръцете му - изящни до полуда -
се стичат по чертите на града
и слизат в парка. Някъде се губят.
От капките му идва светлина
и тя пронизва лоното на мрака,
взривява тялото му без тъга
и от парчетата издига арка,
която е порталът на света,
изкъпан от обиди и умора,
а в дъното заспива есента
и птиците загрижено мърморят...
Димитър Кабаков
ПОЛУЕСЕН, ПОЛУЗДРАЧ...
Среброто е цветът на този дъжд,
ръцете му - изящни до полуда -
се стичат по чертите на града
и слизат в парка. Някъде се губят.
От капките му идва светлина
и тя пронизва лоното на мрака,
взривява тялото му без тъга
и от парчетата издига арка,
която е порталът на света,
изкъпан от обиди и умора,
а в дъното заспива есента
и птиците загрижено мърморят...
Димитър Кабаков
Public edits
No edits suggested.
Снимки на sevenseconds
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
