Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Основният камък е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година.
Проектът е дело на австрийският архитект от сръбско-български произход Константин Йованович. Той е роден във Виена през 1849 год. Известно време баща му е бил управител на Кралския двор в Белград.
Йованович авършва архитектура в Цюрих, където по-късно отново се връща и живее до края на дните си.
през най-активните си творчески години работи в Белград и София. Автор е на проекта на Сръбската скупщина (1891-1892 г.) в Белград.
През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и да участва във възстановителните работи на Княжевския дворец. Пристига в България през 1880 г. За престой от няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сградата на гимназията в Лом.
Сградата на Парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, а над него е гербът на България. По-късно са направени и две разширения на сградата в северна посока от бълг. архитекти. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Основният камък е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година.
Проектът е дело на австрийският архитект от сръбско-български произход Константин Йованович. Той е роден във Виена през 1849 год. Известно време баща му е бил управител на Кралския двор в Белград.
Йованович авършва архитектура в Цюрих, където по-късно отново се връща и живее до края на дните си.
през най-активните си творчески години работи в Белград и София. Автор е на проекта на Сръбската скупщина (1891-1892 г.) в Белград.
През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и да участва във възстановителните работи на Княжевския дворец. Пристига в България през 1880 г. За престой от няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сградата на гимназията в Лом.
Сградата на Парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, а над него е гербът на България. По-късно са направени и две разширения на сградата в северна посока от бълг. архитекти. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
