Бих станал вятър,
за да те докосвам с полъх,
без да смущавам
твойто съзерцание на залеза
Бих станал лъч от него
и да те докосна
прониквайки в това очарование
на твоят поглед замечтан.
Бих станал всъщност
утринна роса,
ще се търкулна по челото ти
в една от моите прозрачни капки.
Ще очертая профила , носа
с изящна линия
и до самите устни
ще се спусна ....
и там бих спрял
в омая да почувствам...
дъхът ти.
Ще продължа
по тънката ти шия,
между гърдите ти красиви
ще се спусна
по кожата копринено тъкана,
от някой майстор тъй изкусно...
Надолу все надолу
към бедрата,
изваяните хълми в колената ти
и чак до тънките ти глезени
и пръстите на твоите нозе...
И после ще се плъзна
във тревата.
Нали съм капка
ще се изпаря,
във облак синкавонебесно бял.
Ще дойда пак при теб
с росата
или пък с летен дъжд ,
внезапно завалял....