винаги се натъжавам когато видя животни затворени в клетка и лишени от естествената им среда.... не са имали право на избор при това. Като дете препрочитах книгите на Джеръл Даръл и ми бяха любими защото ме отвеждаха и запознаваха с екзотични места и животни които въображението ми дорисуваше ... благодарна съм му....но не мога да приема за нормално, живо същество да има в погледа си толкова тъга
винаги се натъжавам когато видя животни затворени в клетка и лишени от естествената им среда.... не са имали право на избор при това. Като дете препрочитах книгите на Джеръл Даръл и ми бяха любими защото ме отвеждаха и запознаваха с екзотични места и животни които въображението ми дорисуваше ... благодарна съм му....но не мога да приема за нормално, живо същество да има в погледа си толкова тъга
