Отиваш си – и даже прекоси
от другата страна на тротоара.
Отблясъци от твоите коси
пресичат още уличката стара,
която подмладихме с любовта,
разцъфнала под нейните дувари.
За тях и нас настъпи есента
и време е сланата да попари
онези недовършени слова,
с които си разказвахме мечтите,
и виковете в тъмното: – ЕЛА!,
и погледите неприкрито скрити...
Сега сами във падналия мрак
очакваме отделно да се съмне.
По уличката сутрешния злак
разделя ни със сенките си тъмни.
Несвикнали на своя светлина,
за първи път с теб светим поотделно,
огрени от нелепата луна,
нехаеща за времето разделно.
Томи Тодоров
Отиваш си – и даже прекоси
от другата страна на тротоара.
Отблясъци от твоите коси
пресичат още уличката стара,
която подмладихме с любовта,
разцъфнала под нейните дувари.
За тях и нас настъпи есента
и време е сланата да попари
онези недовършени слова,
с които си разказвахме мечтите,
и виковете в тъмното: – ЕЛА!,
и погледите неприкрито скрити...
Сега сами във падналия мрак
очакваме отделно да се съмне.
По уличката сутрешния злак
разделя ни със сенките си тъмни.
Несвикнали на своя светлина,
за първи път с теб светим поотделно,
огрени от нелепата луна,
нехаеща за времето разделно.
Томи Тодоров
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на sevenseconds
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
