Отиваш си – и даже прекоси
от другата страна на тротоара.
Отблясъци от твоите коси
пресичат още уличката стара,
която подмладихме с любовта,
разцъфнала под нейните дувари.
За тях и нас настъпи есента
и време е сланата да попари
онези недовършени слова,
с които си разказвахме мечтите,
и виковете в тъмното: – ЕЛА!,
и погледите неприкрито скрити...
Сега сами във падналия мрак
очакваме отделно да се съмне.
По уличката сутрешния злак
разделя ни със сенките си тъмни.
Несвикнали на своя светлина,
за първи път с теб светим поотделно,
огрени от нелепата луна,
нехаеща за времето разделно.
Томи Тодоров
Отиваш си – и даже прекоси
от другата страна на тротоара.
Отблясъци от твоите коси
пресичат още уличката стара,
която подмладихме с любовта,
разцъфнала под нейните дувари.
За тях и нас настъпи есента
и време е сланата да попари
онези недовършени слова,
с които си разказвахме мечтите,
и виковете в тъмното: – ЕЛА!,
и погледите неприкрито скрити...
Сега сами във падналия мрак
очакваме отделно да се съмне.
По уличката сутрешния злак
разделя ни със сенките си тъмни.
Несвикнали на своя светлина,
за първи път с теб светим поотделно,
огрени от нелепата луна,
нехаеща за времето разделно.
