Тук се връщам, когато е топло,

във очите на спрялата пролет,

стари къщи обличат се в птици,

керемидено прашни и боси.


Под асмите белеят дворове,

скрили в себе си стъпки на спомен,

а във скута им шарени хора

свойто тихо безвремие гонят.


И ухае небето на много,

много скъп и завърнал се повик...

Пак съм цяла. И всичко отново

тук e толкова, толкова мое!