Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигне твоят поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове-заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг,че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах-но себе си едвам.

Бях от мъките така прозрачна-
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех.....Щях отново този
дълг път до теб да избера..... !!


Блага Димитрова