Не ме забравяй…
И не ме помни.
Забравените не сънуват
в минало.
Прегърнал земните си дни,
доплувай своя бряг…След синьото
(в откъсната скала)
изтрий проклетите години…
Варосаният камък на нощта
от фара ще белее. В името…
Ще ти напомнят свобода
вълните, спящи в тялото на кея…
Не ме забравяй… И не ме помни-
забравените нямат минало.
Дотук ми е дошло
от сити дни… А ти
осъди в мен годините.
Не съм ни сън.
Ни хляб.
Ни свещ…
Не съм напряко легнал синур.
За пътя ти измолих
днес
една дъга от чуждо минало.
Не ме забравяй.
И… не ме помни.
Знам,
ще хлътнеш в първата пряка.
Завоят ще ми връща твоите очи.
Отпраша ли без теб.
Понякога.
Нататък…
“Не ме забравяй. И не ме помни.”
Юнна Мориц
Не ме забравяй…
И не ме помни.
Забравените не сънуват
в минало.
Прегърнал земните си дни,
доплувай своя бряг…След синьото
(в откъсната скала)
изтрий проклетите години…
Варосаният камък на нощта
от фара ще белее. В името…
Ще ти напомнят свобода
вълните, спящи в тялото на кея…
Не ме забравяй… И не ме помни-
забравените нямат минало.
Дотук ми е дошло
от сити дни… А ти
осъди в мен годините.
Не съм ни сън.
Ни хляб.
Ни свещ…
Не съм напряко легнал синур.
За пътя ти измолих
днес
една дъга от чуждо минало.
Не ме забравяй.
И… не ме помни.
Знам,
ще хлътнеш в първата пряка.
Завоят ще ми връща твоите очи.
Отпраша ли без теб.
Понякога.
Нататък…