Апенински полуостров; средиземноморие; планински релеф, земетръсна зона, активни вулкани, форма на ботуш. В дните около Свети Валентин в Рим е студено, влажно и забързано. Отидохме 4 двойки със средна продължителност на връзките от около 9 години + едно дете на около 9 години. 2009 година.
Всичко това ми говори за съвременна любов.
Навсякъде се продават всякакви неща, за всичко се прави пазарлък. Два сандвича и два чая – 23 евро, два сладоледа и два чая – 24 евро. С две думи – „сладко и топло” – в пари се мери. В дъжда те обграждат с чадъри, в слънце същите продавачи – със слънчеви очила. Тъмнокожите продават кожени чанти, като само един поглед от млада дама им стига да я гонят по целия мост, а една усмивка смъква 1/3 от цената.
Навярно като артистична проява на някои места има набити бирени капачки в асфалта, а по улиците има налепени множество дъвки. Пред портите на сградите сутрин има купчинки с вестници, завързани с канап, които някои недоброжелатели изгарят като клада.
Много превозни средства – подвижен музей на малоформатни коли; безразборно вързани велоспиеди по стълбовете – някои от тях със смачкани гуми от преминаващите нехайно коли по тесните лабиринтови улички. И най-вече – жужаща атмосфера от мотопеди, щъкащи по улиците като хлебарки, които не жалят минувачите. Много полиция. Много туристи. Не се пуши в заведенията – по улиците фасовете са като мозайка.
Експедитивна обиколка из забележителностите, минаване по най-отличителните акценти, посочени на картата в пътеводителя – както в живота - не остава време за малките неща: тихите улички, закътаните кафененца, гълъбите по фонтаните, цветята в кашпите, местните хора с техните занимания и особености, слънчевите петна по стените на сградите, музиката от занаятчийските ателиета, уличното изкуство, човекът до теб...
Разглобиха ни се краката от ходене. Както казах – форма на ботуш. Любов – не като по филмите...