Речната чайка (Larus Ridibundus) е птица от семейство Чайкови. Среща се и в България.

Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена е от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и е покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото около 37,8 - 45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити.

Размерите им са много разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 г при дължина на тялото 2,8 см и размах на крилете 6 см, и се стигне до щрауса с неговите до 200 кг и дължина на тялото 2,6 м, и до странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 м. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар.