***
"И ето - аз вървя срещу легендата за себе си.
(Прости ми ти, провинциална митологийо.)
Над спомените и над думите е мойта биография -
в агонията на мечтата ми за щастие.
Останалото е банално досие... Наистина
да се скърби е престъпление - предателство
след тая царствено завършена история -
монументалното ми детство... Нищетата ни
- над нея ний... Аз помня - тя излъчваше величие.
Квадратната конструкция на масата ни
дървена.
В любовно-съвършеното мълчание -
семейството... Ах, как растеше блясъка
от чашата с вода... Как ний се смеехме.
(И как сияеше седефа на зъбите ни.)
Но помня - как заспивах неочаквано
с криле под бялата възглавница. И опита
(как той се пръсна в тъмното) на майка ми
да ме заключи във едно ридание...
На майка ми... Защо тя непрекъснато
ме викаше по име? Как го сричаше -
по-точно как го мяташе във въздуха
със писъка на устремено копие...
И към какво тя искаше наистина
до болка да ме прикове? Към него ли?
Когато аз вървях пред него.. Целия
в небето анонимно на живота си
и в имената - хиляди, - с които вий,
прекрасни и безименни, ме викахте."
... Христо Фотев ...

***
Снимано през 25.3.2006год.