***
"Как искам да напиша пак
"кога ще тръгна"!
Да изрека отново тия думи
с провинциално юношески устни!
С оная тъй жестока и невинна,
и нежна интонация на предано,
отчаяно момче... Кога ще тръгна?
Из тия пусти улици - тъй тесни.
Опровергани от сияйно-тъмното
движение на кораби...На кораби
приличаха жените, а животът ми -
на хаотично-празнично
пристанище!
Вселената се взираше в очите ми,
тъй жадна за детинско милосърдие.
Смъртта бе тъй далечна и безименна.
Лъжата я загатваше единствено
със буржоазно достолепие...
Наистина
кога ще тръгна?
О, кога ще тръгна?

Мълчание над моите далечни
провинциално-юношески устни!
Как искам да не зная, че отдавна
съм тръгвал - че пътувам непрестанно,
че си отивам, че мечтая може би,
да се завърна пак, но всички кораби
и влакове жестоко ме обсебиха!
Не позволяват никакво завръщане!
Жените с непрестанно и убийствено
присъствие са по-далеч от всякога!
И верността ми си отива сигурно
с оная все по-глуха интонация
на предано момче... Но тъй са предани
след всичко, тъй спасителни са думите!
Благодаря за тяхното присъствие!
Но въпреки това - кога ще тръгна?"
... [Христо Фотев ...

***
Снимано през 23.3.2006год.