"Няма човек, който да не е възкликвал удивено пред родопското кисело мляко и да не е ахкал от възторг от вкуса му, когато гостоприемните домакини са го гощавали с продукта, с който се гордее планината. И има защо, подквасеният натурален продукт се реже като сирене, а прясно издоеното мляко ухае на планински билки, които кравата е пасла по пъстроцветните поляни. Телевизионни екипи от Япония и Корея са обикаляли смолянските села специално, за да правят филми за традициите в отглеждането на крави и производството на уникалната българска храна. Що управляващ народ се е изредил по трапезите на родопчани и е възкликвал „Ето, това е истинско мляко!" Дойдат на уикенд в семейно хотелче и искат не друго, а домашно мляко от селския двор. Защо тогава нашенските управленци искат да затрият най-истинския български продукт, с който родопските дълголетници надживяват век, а нацията се легитимира пред света?
Родопското мляко е на свършек, вдигат тревога през последните години драстично намаляващите производители, но не чуват дори ехо. Ежегодно броят на млечните крави се топи с 10-12 процента. През 1994 година те са били 24 600, от които 19 000 в личните стопанства. Именно заради отглеждането в екологични условия 90 процента от родопското мляко е отивало за износ като млечни продукти - за Германия, Италия, САЩ, Куба... Как тогавашните домашни обори са отговаряли на изискванията? Сега статистиката сочи останали между 11 000 и 12 000 млечни крави. По-малко от 2 процента са сертифицираните ферми I категория - стадото на КОС - Смолян и на Георги Аврамов в Чепеларе. Всички останали са III категория. При категоризацията важен е сградният фонд, а не качеството на млякото. Кравите се отглеждат предимно от хора от третата възраст, които цял живот са се занимавали с това. Наредби определят колко метра да отстои от къщата, височината на долния ръб на прозореца от пода, височината на оградата на фермата. От това млякото не става нито повече, нито по-качествено. Никой не осигури възможност на тези стопани от „ третата категория" да кандидатстват за субсидия за млякото. Отрязани са и от всякакви форми на подпомагане за инвестиции. Най-лесното решение е - кравата отива под ножа. Няма крава, няма проблеми." Из Предизвестена смърт за Родопското мляко - Славка Радичева
"Няма човек, който да не е възкликвал удивено пред родопското кисело мляко и да не е ахкал от възторг от вкуса му, когато гостоприемните домакини са го гощавали с продукта, с който се гордее планината. И има защо, подквасеният натурален продукт се реже като сирене, а прясно издоеното мляко ухае на планински билки, които кравата е пасла по пъстроцветните поляни. Телевизионни екипи от Япония и Корея са обикаляли смолянските села специално, за да правят филми за традициите в отглеждането на крави и производството на уникалната българска храна. Що управляващ народ се е изредил по трапезите на родопчани и е възкликвал „Ето, това е истинско мляко!" Дойдат на уикенд в семейно хотелче и искат не друго, а домашно мляко от селския двор. Защо тогава нашенските управленци искат да затрият най-истинския български продукт, с който родопските дълголетници надживяват век, а нацията се легитимира пред света?
Родопското мляко е на свършек, вдигат тревога през последните години драстично намаляващите производители, но не чуват дори ехо. Ежегодно броят на млечните крави се топи с 10-12 процента. През 1994 година те са били 24 600, от които 19 000 в личните стопанства. Именно заради отглеждането в екологични условия 90 процента от родопското мляко е отивало за износ като млечни продукти - за Германия, Италия, САЩ, Куба... Как тогавашните домашни обори са отговаряли на изискванията? Сега статистиката сочи останали между 11 000 и 12 000 млечни крави. По-малко от 2 процента са сертифицираните ферми I категория - стадото на КОС - Смолян и на Георги Аврамов в Чепеларе. Всички останали са III категория. При категоризацията важен е сградният фонд, а не качеството на млякото. Кравите се отглеждат предимно от хора от третата възраст, които цял живот са се занимавали с това. Наредби определят колко метра да отстои от къщата, височината на долния ръб на прозореца от пода, височината на оградата на фермата. От това млякото не става нито повече, нито по-качествено. Никой не осигури възможност на тези стопани от „ третата категория" да кандидатстват за субсидия за млякото. Отрязани са и от всякакви форми на подпомагане за инвестиции. Най-лесното решение е - кравата отива под ножа. Няма крава, няма проблеми." Из Предизвестена смърт за Родопското мляко - Славка Радичева
Public edits
No edits suggested.
Снимки на Kart
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.