"Няма човек, който да не е възкликвал удивено пред родопското кисело мляко и да не е ахкал от възторг от вкуса му, когато гостоприемните домакини са го гощавали с продукта, с който се гордее планината. И има защо, подквасеният натурален продукт се реже като сирене, а прясно издоеното мляко ухае на планински билки, които кравата е пасла по пъстроцветните поляни. Телевизионни екипи от Япония и Корея са обикаляли смолянските села специално, за да правят филми за традициите в отглеждането на крави и производството на уникалната българска храна. Що управляващ народ се е изредил по трапезите на родопчани и е възкликвал „Ето, това е истинско мляко!" Дойдат на уикенд в семейно хотелче и искат не друго, а домашно мляко от селския двор. Защо тогава нашенските управленци искат да затрият най-истинския български продукт, с който родопските дълголетници надживяват век, а нацията се легитимира пред света?
Родопското мляко е на свършек, вдигат тревога през последните години драстично намаляващите производители, но не чуват дори ехо. Ежегодно броят на млечните крави се топи с 10-12 процента. През 1994 година те са били 24 600, от които 19 000 в личните стопанства. Именно заради отглеждането в екологични условия 90 процента от родопското мляко е отивало за износ като млечни продукти - за Германия, Италия, САЩ, Куба... Как тогавашните домашни обори са отговаряли на изискванията? Сега статистиката сочи останали между 11 000 и 12 000 млечни крави. По-малко от 2 процента са сертифицираните ферми I категория - стадото на КОС - Смолян и на Георги Аврамов в Чепеларе. Всички останали са III категория. При категоризацията важен е сградният фонд, а не качеството на млякото. Кравите се отглеждат предимно от хора от третата възраст, които цял живот са се занимавали с това. Наредби определят колко метра да отстои от къщата, височината на долния ръб на прозореца от пода, височината на оградата на фермата. От това млякото не става нито повече, нито по-качествено. Никой не осигури възможност на тези стопани от „ третата категория" да кандидатстват за субсидия за млякото. Отрязани са и от всякакви форми на подпомагане за инвестиции. Най-лесното решение е - кравата отива под ножа. Няма крава, няма проблеми." Из Предизвестена смърт за Родопското мляко - Славка Радичева
"Няма човек, който да не е възкликвал удивено пред родопското кисело мляко и да не е ахкал от възторг от вкуса му, когато гостоприемните домакини са го гощавали с продукта, с който се гордее планината. И има защо, подквасеният натурален продукт се реже като сирене, а прясно издоеното мляко ухае на планински билки, които кравата е пасла по пъстроцветните поляни. Телевизионни екипи от Япония и Корея са обикаляли смолянските села специално, за да правят филми за традициите в отглеждането на крави и производството на уникалната българска храна. Що управляващ народ се е изредил по трапезите на родопчани и е възкликвал „Ето, това е истинско мляко!" Дойдат на уикенд в семейно хотелче и искат не друго, а домашно мляко от селския двор. Защо тогава нашенските управленци искат да затрият най-истинския български продукт, с който родопските дълголетници надживяват век, а нацията се легитимира пред света?
Родопското мляко е на свършек, вдигат тревога през последните години драстично намаляващите производители, но не чуват дори ехо. Ежегодно броят на млечните крави се топи с 10-12 процента. През 1994 година те са били 24 600, от които 19 000 в личните стопанства. Именно заради отглеждането в екологични условия 90 процента от родопското мляко е отивало за износ като млечни продукти - за Германия, Италия, САЩ, Куба... Как тогавашните домашни обори са отговаряли на изискванията? Сега статистиката сочи останали между 11 000 и 12 000 млечни крави. По-малко от 2 процента са сертифицираните ферми I категория - стадото на КОС - Смолян и на Георги Аврамов в Чепеларе. Всички останали са III категория. При категоризацията важен е сградният фонд, а не качеството на млякото. Кравите се отглеждат предимно от хора от третата възраст, които цял живот са се занимавали с това. Наредби определят колко метра да отстои от къщата, височината на долния ръб на прозореца от пода, височината на оградата на фермата. От това млякото не става нито повече, нито по-качествено. Никой не осигури възможност на тези стопани от „ третата категория" да кандидатстват за субсидия за млякото. Отрязани са и от всякакви форми на подпомагане за инвестиции. Най-лесното решение е - кравата отива под ножа. Няма крава, няма проблеми." Из Предизвестена смърт за Родопското мляко - Славка Радичева