Плаковският манастир "Свети Илия" е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218-1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини.
Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата - наблюдателница. От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали.
През вековете този манастир е бил важен просветен и книжовен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия.
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задитнати от фанариотския игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов; игуменът на Преображенския манастир - отец Зотик; Апостола на свободата Васил Левски, който често трябвало да излиа от манастира през подземния изход, водещ до магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения.
Плаковският манастир се превърнал в централно средище за подготовка на въоръжената акция, изестна в историята като "Велчова завера". Манастирът бил разграбен, опожарен и разрушен от османските поробители.
През 1865 г. уста Кольо Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсиада и един купол и е с открита засводена нартика.
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир "Свети Илия" е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси - патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.
Плаковският манастир "Свети Илия" е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218-1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини.
Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата - наблюдателница. От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали.
През вековете този манастир е бил важен просветен и книжовен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия.
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задитнати от фанариотския игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов; игуменът на Преображенския манастир - отец Зотик; Апостола на свободата Васил Левски, който често трябвало да излиа от манастира през подземния изход, водещ до магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения.
Плаковският манастир се превърнал в централно средище за подготовка на въоръжената акция, изестна в историята като "Велчова завера". Манастирът бил разграбен, опожарен и разрушен от османските поробители.
През 1865 г. уста Кольо Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсиада и един купол и е с открита засводена нартика.
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир "Свети Илия" е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси - патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.