Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През XI-XII в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През XI-XII в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.