Отива си дъждът… И все по-властно
в душата ми нахлува тишината.
Тя е огромна. И ми става тясно.
Но аз не зная как да я отпратя.
Да я запълня с отшумели стъпки,
със думи, неизречени навреме?
Със спомени, разбудени и тръпнещи
и със съдба, която не приемам?
Или да се оставя да ме води
като звезда, политнала във мрака
и заедно да стигнем небосвода,
където Бог усмихнато ме чака…
В.Димова
Отива си дъждът… И все по-властно
в душата ми нахлува тишината.
Тя е огромна. И ми става тясно.
Но аз не зная как да я отпратя.
Да я запълня с отшумели стъпки,
със думи, неизречени навреме?
Със спомени, разбудени и тръпнещи
и със съдба, която не приемам?
Или да се оставя да ме води
като звезда, политнала във мрака
и заедно да стигнем небосвода,
където Бог усмихнато ме чака…
В.Димова
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на sevenseconds
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
