Отива си дъждът… И все по-властно
в душата ми нахлува тишината.
Тя е огромна. И ми става тясно.
Но аз не зная как да я отпратя.
Да я запълня с отшумели стъпки,
със думи, неизречени навреме?
Със спомени, разбудени и тръпнещи
и със съдба, която не приемам?
Или да се оставя да ме води
като звезда, политнала във мрака
и заедно да стигнем небосвода,
където Бог усмихнато ме чака…
В.Димова
Отива си дъждът… И все по-властно
в душата ми нахлува тишината.
Тя е огромна. И ми става тясно.
Но аз не зная как да я отпратя.
Да я запълня с отшумели стъпки,
със думи, неизречени навреме?
Със спомени, разбудени и тръпнещи
и със съдба, която не приемам?
Или да се оставя да ме води
като звезда, политнала във мрака
и заедно да стигнем небосвода,
където Бог усмихнато ме чака…
В.Димова
Public edits
No edits suggested.
Снимки на sevenseconds
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
