Отива си лятото тихо, невидимо.
Колко много неща във живота
така си отиват.
Помъдрели, душите ни
се усмихват
скептично.
Отива си лятото,
а дори не успях да те питам
със парчетата счупено слънце
какво да направя.
Остаряват душите ни, остаряват.
И в очите току прочетеш
някоя есенна истина.
А сърцата буззвучно се питат
колко струва една дълга обич.
Отива си лятото — незапомнено.
Колко много неща позабравихме.
Колко малко всъщност ни трябваше...
Непреглътнато залъче щастие
ронят есенно нечии пръсти.
Свърши лятото. Празникът свърши.
Дай афишите заедно да скъсаме.
Яна Кременска
Отива си лятото тихо, невидимо.
Колко много неща във живота
така си отиват.
Помъдрели, душите ни
се усмихват
скептично.
Отива си лятото,
а дори не успях да те питам
със парчетата счупено слънце
какво да направя.
Остаряват душите ни, остаряват.
И в очите току прочетеш
някоя есенна истина.
А сърцата буззвучно се питат
колко струва една дълга обич.
Отива си лятото — незапомнено.
Колко много неща позабравихме.
Колко малко всъщност ни трябваше...
Непреглътнато залъче щастие
ронят есенно нечии пръсти.
Свърши лятото. Празникът свърши.
Дай афишите заедно да скъсаме.
Comments (4)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
Идейно е!
Идейно е!
VVVVVVVV
VVVVVVVV
:-)+++++++++
:-)+++++++++
празни плажове, небе с облаци...есенна истина
празни плажове, небе с облаци...есенна истина