Детството е най-богатият период от живота на човека. Дори когато е бедно… Липсите в него бяха прости и се свеждаха до някоя желана играчка. Имахме достатъчно време, достатъчно приятели, достатъчно обич… Кварталът беше наш – а следователно, и светът.
Когато човек пораства, в душата му се отварят все повече празнини… Печелим някои важни неща, но губим други – още по-важни. Печелим пари, но губим време… Печелим уважение, но губим любов… Растем професионално, работим денонощно… и забравяме да вдигнем глава и да погледнем небето. Понякога дори не усещаме как сезоните прелитат покрай нас и заедно с птиците отлитат и приятелите, младостта, любовта…
Какво можеш да направиш, ако в един момент се събудиш в “голямата игра” и осъзнаеш, че картите са раздадени от друг и че си ги изиграл лошо?... Можеш ли да върнеш времето назад? Да почнеш играта отначало? Да си върнеш обратно първоначалния капитал от време, приятели, любов?...
Празнините в душите ни растат и стават все по-големи. И се опитваме да ги запълним с нещо – със среднощни писма в интернет, стихове, снимки, алкохол, случайни връзки, мимолетни бягства нанякъде и отнякъде… Но вятърът отвява “пълнежа” и накрая остават отломките им – сухи и голи отвън и кухи отвътре....
Весела Димова
Детството е най-богатият период от живота на човека. Дори когато е бедно… Липсите в него бяха прости и се свеждаха до някоя желана играчка. Имахме достатъчно време, достатъчно приятели, достатъчно обич… Кварталът беше наш – а следователно, и светът.
Когато човек пораства, в душата му се отварят все повече празнини… Печелим някои важни неща, но губим други – още по-важни. Печелим пари, но губим време… Печелим уважение, но губим любов… Растем професионално, работим денонощно… и забравяме да вдигнем глава и да погледнем небето. Понякога дори не усещаме как сезоните прелитат покрай нас и заедно с птиците отлитат и приятелите, младостта, любовта…
Какво можеш да направиш, ако в един момент се събудиш в “голямата игра” и осъзнаеш, че картите са раздадени от друг и че си ги изиграл лошо?... Можеш ли да върнеш времето назад? Да почнеш играта отначало? Да си върнеш обратно първоначалния капитал от време, приятели, любов?...
Празнините в душите ни растат и стават все по-големи. И се опитваме да ги запълним с нещо – със среднощни писма в интернет, стихове, снимки, алкохол, случайни връзки, мимолетни бягства нанякъде и отнякъде… Но вятърът отвява “пълнежа” и накрая остават отломките им – сухи и голи отвън и кухи отвътре....
Весела Димова
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на sevenseconds
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.