Днес прочетох една фраза, че е липсата е лошо нещо, но още по-лошо е да живееш с липси.
От какво се пораждат липсите? От това, че искаме повече отколкото заслужаваме или от това, че получаваме по-малко отколкото сме очаквали?
От това че е грешно да се влюбваме или от това, че се влюбваме в грешните хора?
От това, че липсата се усеща, когато няма сутрешно кафе или закуска или от това че вътре в теб е празно?
Какво са липсите? Недостатъчна завършеност или незавършена достатъчност?
Фрази и липси, а всичко опира до времето вътре в нас, защото каква по- голяма липса от безводието на душата, от липсата на дъжд, от пречистващите сълзи на небето?
Защото сме истински само когато плачем.
Трудно се плаче насила и си личи.
Смехът все някяк ще го докараш.
А липсата наистина е лошо нещо. Питам се какво ми липсва?
Липсваш ми ти,
липсва ми усещането за съпричастност,
липсва ми времето отделено за близките ми хора,
липсва ми...
Толкова много неща ми липсват...
Липсва ми честността пред себе си, това, че не мога да оправдая постъпките си пред собственото си правосъдие,
това че греша и си прощавам и намирам оправдание за да продължа да греша.
Гадно нещо са липсите, но ако ги нямаше тях, кое щеше да поражда стремежа, желанието, копнежа, страстта...
Тогава, кой избира с какво да живееш, с липсите или с копнежа???
Аз избирам страстта и копнежа,
А ТИ???
Сергей Илиев