Стефан живееше във фургон между новите блокове в София. Последният път, когато го видях лежеше до тротоара ми каза "Снимай ме, аз се освободих". Когато линейката идва при следващото му падане само един съсед в тълпата е помогнал на санитаря да го качат. Колко още равнодушие ни остава?
Стефан живееше във фургон между новите блокове в София. Последният път, когато го видях лежеше до тротоара ми каза "Снимай ме, аз се освободих". Когато линейката идва при следващото му падане само един съсед в тълпата е помогнал на санитаря да го качат. Колко още равнодушие ни остава?