"Когато детето стане мъж и заживее под други закони,какво остава от парка,изпълнен със сянката на детинството,магически,заледен,изгаряш,какво остава сега,когато човек се връща отново тук и върви с известно отчаяние отвън,покрай малката стена от сиви камъни,учудвайки се ,че намира затворена в толкова тясна ограда тая провинция,която той е направил свой безкраен свят,и разбира,че в тоя безкраен свят той няма да се върне никога вече,защото сега трябва да се върне вече не в парка,а в играта...."
Екзюпери
"Когато детето стане мъж и заживее под други закони,какво остава от парка,изпълнен със сянката на детинството,магически,заледен,изгаряш,какво остава сега,когато човек се връща отново тук и върви с известно отчаяние отвън,покрай малката стена от сиви камъни,учудвайки се ,че намира затворена в толкова тясна ограда тая провинция,която той е направил свой безкраен свят,и разбира,че в тоя безкраен свят той няма да се върне никога вече,защото сега трябва да се върне вече не в парка,а в играта...."
Екзюпери
