"Понякога Съдбата прилича на пясъчна буря,непрекъснато променяща
посоката си.Искаш да избягаш от нея,но тя те следва
неотклонно.Няма да се спасиш от нея.Защото тази буря не е нещо
случайно,долетяло отдалеч.
Тази буря си самият ти.Нещо ВЪТРЕ в теб.Единственното,което
можеш да сториш,е да се примириш с нея,да стиснеш очи,да
запушиш уши,за да не ти влиза пясък,да навлезеш в бурята и
стъпка по стъпка да си проправяш път през нея.
А когато бурята стихне,вече няма да си спомняш как си успял да
преминеш през нея и да оцелееш.Всъщност дори няма да си наясно
дали е отминала.Но едно е сигурно.След като излезеш от нея,вече
няма да си същият човек.В това е смисълът на пясъчната буря...."
H.Мураками-"Кафка на плажа"