Автор: Stoychev
Дата: 19-09-08 21:48
Хора, вече не мога да карам така. Хванал ме е някакъв страхотен срам и не можете да си представите това колко много ми пречи във фотографията. Имам много хубави идеи и ежедневно попадам и на идеални моменти, но просто ме е срам да извадя фотоапарата и да снимам. Срам ме е от хорските погледи, приказки, от присъствието им. Всички ми казват да не ми пука, да си сложа слушалките, да надувам музиката и да снимам каквото ми харесва и на мен ми звучат добре тези съвети, но на улицата е различно. Много различно. И не ми мислете, че говоря за централните улици. Говоря за най-пустите и забутани улици. Един човек да има и то на другия край, аз не снимам. Притеснявам се от приказките и мислите на хората "абе тоя какви глупости снима". Притеснявам се от това, че може би ще бъда обсъждан, може би ще бъда видян няколко пъти от един същ човек и той ще каже "това момче по цял ден ли ходи да снима, нещо не е наред". Мислех, че се притеснявам, понеже снимам със сапунерка и хората ще мислят, че съм просто разсеян щракач, но и със Зенита е същото, а няма какво да се притеснявам от него. Когато снимам с него пък могат да кажат "гледай го, сигурно е професионалист, а снима "глупости"". Защо ли фотографи, които гледат през визьора привличат повече погледи, отколкото тези, които гледат дисплея?!...
Но приказките ми не са празни, понеже съм чувал много неща за мен, от които наистина ми става неприятно. Няма нужда да споменавам "глупости", за някои хора всички улични фотографи снимат глупости. Мислили са статива за пушка, мислили са ме за ученик на сградостроителното училище, който има практически час по замерване (пак статива), за шпионин, за папарак (ежедневно), пак за папарак, за журналист (също много често), за турист, за агент на недвижими имоти, за педофил и още много, дори аз не се сещам вече. Вчера, примерно, се връщам от училище, слушам си Shpongle и се чувствам готов на всичко (да бе да). Виждам как един техник сменя крушка на улична лампа, качен на платформата, а друг отдолу го наблюдава. От 10 метра го снимам, после малко се доближих, в същия момент последната песен от албума свърши и чувам "Ееехееей, гледай, дори те снимах ха-ха. Абе момче, ще ги качваш ли някъде тези снимки?" Не знам дали съм пребледнял или съм се изчервил, но смотолевих редовното "любител съм, снимам за удоволствие" и изчезнах.
Преди няколко седмици, когато бях с 400д, тъкмо се връщах от дълъг път с колелото, видях пожарна кола и реших да я последвам. Горяха разни треви на края на града. Може би защото имаше насъбрани зяпащи пожарникарите деца, не ме досрамя чак толкова да отида и да извадя канона. И веднага дочух "абе този да не е от Диана Кабел?". Останах втрещен.
Градът ми не е малък, но не е и от най-големите и все се безпокоя, че много хора ще ме запомнят и ще стана нещо като Гошо центъра (най-често срещаният минувач, болно момче е и постоянно метлосва по улиците и поздравява всички), само че с фотоапарат. Вече достатъчен брой хора ме познават, което от една страна е приятно, но от друга - не. Срам ме е да снимам най-обикновени неща, абсурд е да насоча обектива към човек, а аз толкова много се възхищавам от социалната художествена фотография.
Все си внушавам, че щом хубавите кадри ще оправдаят едно-две подшушвания по мой адрес, но когато съм на улицата, всичко е различно и внушенията ми не могат да ми помогнат. На когото съм споделил, все остават озадачени как можело да се притеснявам за такива неща, но аз се притеснявам СТРАШНО МНОГО.
Помогнете ми ако можете.
|
|