Автор: Lalinda
Дата: 30-08-08 22:51
Из "Нещастието да си грък"
(Никос Диму)
(в памет на Емануил Роидис)
НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ЧОВЕК
1
Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни.
2
По аналогия, нещастие трябва да бъде несъвпадането между желание и действителност.
3
С други думи, нещастие можем да наречем наличието на дистанция между желание и действителност.
4
Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-нещастни сме.
5
Щастието (или нещастието) ни зависи: от големината, силата и броя на желанията ни, от една страна - и от характера на действителността, от друга.
6
Може да съм нещастен, защото имам прекомерни и прекалени желания, които (справедливо) остават неизпълнени. Или пък може желанията ми да са “разумни” (по средната човешка мярка), но действителността да ме преследва (като Йов). Тогава говорим за злощастие.
7
Влагаме някакъв статистически смисъл в щастието. Вярваме, че човек с “разумни” желания би трябвало да има в равна степен успехи и разочарования. (Доказателство: изразите “ще му се обърне късметът”, “ще се обърне съдбата” и т. н.).
8
Но животът опровергава това мислене. Обикновено тези, които имат много силни желания, осъществяват повече от тези, които имат малко и скромни. Само че ненаситната природа на първите рядко им позволява да усетят състоянието на равновесие, което наричаме щастие.
9
Дистанцията, която нарекохме нещастие, функционира позитивно и негативно. Нямам това, което желая, или имам нещо, което не желая (например болест).
10
Тези, които дават “рецепти за щастие”, се опитват обикновено да видоизменят или да намалят желанията - понеже не е лесно да въздействаш на действителността. Разбира се, колкото по-малко желания имаме, толкова по-малко рискуваме да се разочароваме и да страдаме.
11
Следващата крачка е мисълта на Буда за премахването на желанието като сигурно средство срещу нещастието. (Още по-резултатно: премахването на източника на всяко желание - на А-за).
12
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват от възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната среда.
13
Трудно може да се говори за щастливи и нещастни животни, тъй като не би трябвало в тях да съществува напрежението между двата (човешки) полюса. Нещо обаче ми говори, че птичките в небето трябва да са щастливи.
14
Противно на животните, човекът има желания, “по конвенция и по природа” неизпълними. Жадува безсмъртие. А единственото сигурно нещо, което знае за бъдещето, е, че някога ще умре.
15
Бихме могли да определим човека като животно, което желае винаги повече, отколкото постига. Неприспособимото животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието - вродено - в себе си.
16
Или пък бихме могли да определим човека като трагическо животно. Защото какво друго е трагедията, ако не агонистичното изживяване на разстоянието между човека и света?
17
Колкото по е човек, колкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. И ако е герой, се бори и се погубва. А ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.
18
Ако човекът, като човек, носи в себе си нещастието, то определени типове хора имат по-голяма предразположеност към това. Дори определени народности. Между тях, със сигурност, гърците. Новогърците.
19
Тезата на тази книга е, че в ново-гърка, поради история, наследственост и характер, се отваря по-голям процеп между желание и действителност, отколкото е от средната мярка.
20
Т. е., ако да бъдеш човек, вече означава със сигурност една мярка нещастие - това да бъдеш грък, предвещава по-голяма доза.
21
Става дума за “нещастието да си грък”.
|
|