Автор: тьма
Дата: 09-06-08 20:31
когото трябва да обичам като самия себе си?
"И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво дл направя, за да наследя живот вечен? Той му каза: в Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си." Иисус му рече: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи нa добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.
И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."
Лук., 10:25-37
Отговорът на законника задоволява Иисус. Законникът и Иисус са привидно на едно мнение. Но ако е естествено да обичаш Бог и това не представлява проблем - знае се кого и как да се обича - не така стоят нещата с любовта към ближния.
Всъщност смисълът на въпроса, поставен от законника, е „всеки човек не ми е ближен". Иначе защо би задал въпроса: „Но кой е ближният ми!", ако е смятал всеки човек за свой ближен и ако не е знаел, че Иисус е имал друго предвид?
Кой всъщност е ближният?
|
|