Автор: Skic
Дата: 27-04-08 02:37
Тази година за първи път присъствах на Великден в католическа държава на техния Pascua/в Италия така се казва/. Какво ми направи впечатление - в църквите имаше хора, но не много повече отколкото на месите в останалите дни. Младите са вярващи, но много от тях просто излизат, както във всеки почивен ден, голяма част от тях минават за малко през църквата, но не задължително в 12 часа. Малко странно ми се видя това с шоколадовите яйца на Паскуа - магазините тогава са залети от опаковани в цветна хартия или целофан/сега не се сещам за точния термин/ шоколадови яйца с различен размер и играчки вътре. Децата се радват де. Смея да отбележа, че тук наистина са вярващи, каквото и да значи това и вяарта не е поза за повечето обикновени хора. Вероятно за това не се трупат в храмовете господни само няколко пъти в годината. Не се наемам да съдя добро или лошо е това.
Сега пак съм тук и въпреки че има огромна руска църква - Св. Николай, в която се каня да вляза от три месеца, но така и не я намирам отворена - ще мина през катедралата Св. Никола/Св.Никола е патрон на Бари/, където на подземния етаж от дясно на мястото, където са мощите на Светеца има малък кът, където могат да ходят православни християн/ortodossi/. Ще ида, не защото съм най-вярващия/поседните няколко години не съм ходил с тълпите на църква по Великден в БГ/, а защото ме гони носталгия и така... Може би в това е смисъла на традицията, да идеш, защото чувстваш потребност, да повярваш, че си част от нещо и да се усетиш за малко близо до това, за което копнееш. Не зная...
|
|