Автор: elrisha
Дата: 25-03-08 10:07
Темата я взех от един друг форум, с разрешението на авторката. Мисля,че повече хора трябва да обърнат внимание на този проблем,защото касае ВСИЧКИ НИ! :
Изобщо не знам как да започна тази тема. Още съм потресена от чутото сутринта и то от шефа на Спешна помощ.
Ситуацията накратко:
Група студенти откриват професора си в Студентски град в безпомощно състояние, на улицата - с вероятен инсулт.
Започва се звънене на Бърза помощ. Момичетата казват, че човекът е точно при зала "Христо Ботев". Диспечерката отказва да приеме обаждането, докато не й дадат точен адрес. Момичетата посочват като ориентир боулинг-залата в Студентски град, "Фантастико" и улица "8-ми декември". Диспечерката отново отказва да приеме обаждането. След неколкократни опити да се разберат с нея, идва приятелката на професора (извикана е по телефона и тя - учудващо, но открива човека на улицата, за разлика от Бърза помощ), която го закарва директно в Пирогов.
Въпросната диспечерка изобщо не праща кола за трите обаждания на студентите.
В Пирогов заявяват, че нямат невролог и човекът трябва да бъде пратен в Окръжна болница. Обаждането от Пирогов е в 21.00ч. Линейката 'намира' болницата някъде към 22.00ч.
Резултатът от цялата тази одисея е смърт на пациента.
Сутринта разговорът (мисля, че до час-два записът ще бъде качен в neterra.tv) беше просто абсурден. Шефът на Спешна помощ заяви, че не можело да се приеме обаждане без точен адрес. Първо каза, че се е обаждал само 1 човек, после всъщност се сети, че са били трима. И тримата отчаяно са се опитвали да ориентират въпросната диспечерка с различни ориентири около човека, но тя упорито е отказвала да приеме обаждането. Накрая момичетата са се принудили да тичат до таксиметровите шофьори наблизо, за да разпитват за точния адрес. И като краен резултат е било по-бързо да бъде закаран собственоръчно до болницата, където всъщност не е имало кой да му помогне.
Шефът на Бърза помощ едва ли не заяви, че обажданията трябва да се пресяват, тъй като имало недействителни. Едно от поканените момичета щеше да се разплаче като чу това и попита: "Значи ли това, че не сме били достатъчно убедителни, че човекът не е добре!?"
Тук чуденката е: не е ли по-добре да има 10 приети и недействителни обаждания, с пратена кола, отколкото 2 оценени като недействителни с кончина за пациента?
Как може заради някаква бюрократщина да се гаврят половин час с хората по телефона, за което време дори да си малоумен, ще намериш въпросните ориентири в Студентски град. Ако пък си достатъчно малоумен - ще намериш някой, когото да питаш.
И всъщност - не е задължение на гражданите да знаят адресите из улиците в София. Това е задължение на шофьорите на линейките, които ТРЯБВА да могат да се ориентират. Защото от това зависи човешки живот.
Не знам какво да кажа повече. Гади ми се от тази история. Гади ми се основно защото съм сигурна, че не е единичен случай.
Замислете се къде точно получавате сърдечни удари и мозъчни инсулти, защото ако не знаете адреса, на който сте припаднали - няма да има Бърза помощ, която да се отзове.
|
|