Автор: CTEHATA
Дата: 26-02-08 17:34
Дошъл, значи, рождения ден на нашият главен герой, да го наречем Иван. Както си му е редът, Иван спретнал едно купонче. Купонче - чудо, купонче - приказка. Кротко седяли бутилките водка в камерата, до тях се бутала ракийката, виното било добро, а за туршията - да не говорим. Апартаментът му на таванския етаж бил готов за гости.
Пристигнали приятелите му, задружна тайфа идеоти . И те не се били посрамили, ама никак. Макар че било още септември, Иван получил подарък от цялата тайфа - скиорски екип. Ски, обувки, гащеризон и очила. Царски подарък!
Зарадвал се Иван, засмял се, извадили водката и ракията, разлели виното. Почнал се купонът с пълна сила. Часовникът се въртял, а течностите по бутилките - намалявали. Неизбежно дошъл моментът за някоя грандиозна идея.
- А защо Иван още не е пробвал подаръка? - изревал най-добрият му приятел.
Всички скочили и започнали да се пляскат по челата "ама разбира се, че трябва да го пробва" и "той ако не го пробва, значи нещо не се кефи" заваляли отвсякъде.
На Иван друг избор не му останал, освен да докаже радостта си. Облякъл гащеризона и обувките, сложил очилата. Помогнали му със ските и със щеките, но накрая всичко било наред. Иван стоял на ръба на стръмното стълбище, стъпил в новите си ски. Някой извикал:
- Раз, дваааа, триИ!
И Иван полетял надолу, доказвайки качествата на екипировката, както и радостта си. Не щеш ли, в този момент отдолу се показала комшийката, по прякор "Бабата!" (в чест на Хиподил).
Законите на физиката подействали безотказно и няколко секунди по-късно всички се били надвесили и разплитали Иван от Бабата! След кратка паника се установило, че и двамата са живи, но Бабата! изглежда позамаяна.
Пет минути по-късно двете извикани таксита вече били дошли, а ядрото на компанията помагало в натоварването на Бабата! След още три минути вече я разтоварвали в спешен център. Веднага, щом Бабата! била приета, членовете на смелата дружинка си плюли на петите и възседнали нова двойка таксита се върнали да си допият.
С ранния следобед настъпило и пробуждането. Бавно, постепенно и с мнооого псувни, но дошло. На някой му стигнали силите да включи котлон, друг се протегнал и подал кафето. Броени минути по-късно всички подпирали глави край масата. Изведнъж някой се сепнал и изревал:
-БАБАТА!
Пет минути по-късно двойка нови, отпочинали таксита вече летели, отново към спешния център. Иван се сетил за истинското име на Бабата!, затова сравнително лесно обяснили на служителката на гишето кого търсят. Обясненията защо търсят въпросното лице оставили за после.
- Ама тая пациентка я прехвърлиха! - казала леличката зад гишето.
- Къде я прехвърлиха, в моргата ли? - пребледнял попитал Иван.
- Не, каква морга пък Вие, в психиатрията я преместиха, нек'ви простотии плямпала за някакъв скиор, който летял по стълбите...
|
|