Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1  2  3  4     всички  напред  последна
 Истинските истории
Автор: CTEHATA   
Дата:   26-02-08 17:34

Я да повдигна една тема. Великата, монументална тема за Истинските Истории. Всеки е участвал в поне една. Ако не е - негов близък приятел е бил там. В най лошия случай - братовчед на приятел, или негов познат.
Ще започна с една любима история, типичен представител на най-най-истинските. Класическа е. Случила се е на най-добрия приятел на приятеля на един мой много добър приятел.

Нека всеки се включи с по една такава, да видим докъде ще стигнем.


Отговори на това съобщение
 Скиорът
Автор: CTEHATA   
Дата:   26-02-08 17:34

Дошъл, значи, рождения ден на нашият главен герой, да го наречем Иван. Както си му е редът, Иван спретнал едно купонче. Купонче - чудо, купонче - приказка. Кротко седяли бутилките водка в камерата, до тях се бутала ракийката, виното било добро, а за туршията - да не говорим. Апартаментът му на таванския етаж бил готов за гости.

Пристигнали приятелите му, задружна тайфа идеоти . И те не се били посрамили, ама никак. Макар че било още септември, Иван получил подарък от цялата тайфа - скиорски екип. Ски, обувки, гащеризон и очила. Царски подарък!

Зарадвал се Иван, засмял се, извадили водката и ракията, разлели виното. Почнал се купонът с пълна сила. Часовникът се въртял, а течностите по бутилките - намалявали. Неизбежно дошъл моментът за някоя грандиозна идея.

- А защо Иван още не е пробвал подаръка? - изревал най-добрият му приятел.

Всички скочили и започнали да се пляскат по челата "ама разбира се, че трябва да го пробва" и "той ако не го пробва, значи нещо не се кефи" заваляли отвсякъде.

На Иван друг избор не му останал, освен да докаже радостта си. Облякъл гащеризона и обувките, сложил очилата. Помогнали му със ските и със щеките, но накрая всичко било наред. Иван стоял на ръба на стръмното стълбище, стъпил в новите си ски. Някой извикал:

- Раз, дваааа, триИ!

И Иван полетял надолу, доказвайки качествата на екипировката, както и радостта си. Не щеш ли, в този момент отдолу се показала комшийката, по прякор "Бабата!" (в чест на Хиподил).

Законите на физиката подействали безотказно и няколко секунди по-късно всички се били надвесили и разплитали Иван от Бабата! След кратка паника се установило, че и двамата са живи, но Бабата! изглежда позамаяна.

Пет минути по-късно двете извикани таксита вече били дошли, а ядрото на компанията помагало в натоварването на Бабата! След още три минути вече я разтоварвали в спешен център. Веднага, щом Бабата! била приета, членовете на смелата дружинка си плюли на петите и възседнали нова двойка таксита се върнали да си допият.

С ранния следобед настъпило и пробуждането. Бавно, постепенно и с мнооого псувни, но дошло. На някой му стигнали силите да включи котлон, друг се протегнал и подал кафето. Броени минути по-късно всички подпирали глави край масата. Изведнъж някой се сепнал и изревал:

-БАБАТА!

Пет минути по-късно двойка нови, отпочинали таксита вече летели, отново към спешния център. Иван се сетил за истинското име на Бабата!, затова сравнително лесно обяснили на служителката на гишето кого търсят. Обясненията защо търсят въпросното лице оставили за после.

- Ама тая пациентка я прехвърлиха! - казала леличката зад гишето.

- Къде я прехвърлиха, в моргата ли? - пребледнял попитал Иван.

- Не, каква морга пък Вие, в психиатрията я преместиха, нек'ви простотии плямпала за някакъв скиор, който летял по стълбите...


Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: e-mil   
Дата:   26-02-08 18:08

Хе-хе... и аз съм я чувал, само че без купона. В моя вариант си е купил ски екип през лятото и решил да го пробва. [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: CTEHATA   
Дата:   26-02-08 18:14

e-mil: а от кой град си? Историята е варненска, интересно докъде е стигнала :)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: e-mil   
Дата:   26-02-08 18:14

Преди 15-тина години до кино Изток имаше фургон с електронни игри и джаги. Веднъж с няколко приятели уплътняваме времето преди филма. Решаваме да излизаме и първият който беше до вратата каза, че е заключена. Оглеждаме се - нормален ден, има хора, "собственикът" не бърза да ни отвори... Решаваме, че е развалена и малко натиск ще се отвори. Втори, трети човек пробва - нищо. И аз пробвах - не се отваря.
След десетина секунди едно дете се промуши между нас, отвори вратата навътре и си излезе спокойно.

Дотогава си мислех, че тези неща стават само в евтините комедии.

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: marchello   
Дата:   26-02-08 18:23

[smilie18]

и на мен са ми я разказвали онази най-горната история [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: CTEHATA   
Дата:   26-02-08 19:44

Егати, моята всички сте я чували.
А не казвате ваши.
То сигурно и аз съм ги чувал де [smilie25]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: tofo   
Дата:   26-02-08 20:09

Бях си купил едно обективче, ама мнооого остро. Та съм го пробвал и си взимам снимките от фотото и се прибирам да имсе понаслаждавам. Ама те толкоз остри, че едната прерязала раничката и по пътя без да усетя съм изтърсил обектива, един УВ филтър и едно 25 сантиметрово жило със заключване. Още ме е яд.[smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: asahi   
Дата:   26-02-08 20:49

На Жоро историята със собствената му кола, дето я дигнал паяка, също кърти.

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: h.svinaroff   
Дата:   26-02-08 21:09

Това ми разказаха, че се случило някъде около Китен:

моите хора си се кефят на моренцето няколко дни, събира се разностранна компания постепенно в къмпинга и така...купонът един вид придобива национален размер.
По едно време спешно се обадили на единия, че трябва да замине за Бургас (примерно, че не си спомням добре) и той изхвърча да пали колата.
Колата обаче не пали.
Събира той останалите и добутват возилото до нещо като нагорнище и почват да го тикат към върха, за да може след това като го пуснат по инерция, да запали. Пробват веднъж - не става. Пробват пак - нъцки...и така бутайки яко, 'щото не знаели какво друго да правят, в един момент все пак се получило и пичът потеглил.
Бутачите се прибрали при купона. На другия ден се запознали с някакви сладури, които обичали да експериментират с всякакви субстанции. Единият предложил на моя човек трева. Моя попитал: "Яка ли е поне ?"
В отговор последвало: "К'во не бе, копеле, вчера като се напасах и след това един час ми се привиждаха няк'ви типове как бутат една кола по хълма нагооре, надоолу..."



Публикацията е редактирана (26-02-08 21:10)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: HP   
Дата:   26-02-08 21:22

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: abyser   
Дата:   26-02-08 21:30

Интересна тема [smilie24]
И аз ще споделя 1-2 истории - съвсем истински, няма да се лъжем я, щото не е интересно.
Но малко по-късно, че сега нещо ми е изнервено [smilie22]


Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: stoychev   
Дата:   26-02-08 21:56

Много ви благодаря за приятните минути! Продължавайте в същия дух! [beer] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: hunter   
Дата:   26-02-08 22:02

[beer] [beer] [beer] [beer] [beer] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: Стоев   
Дата:   26-02-08 22:09

[smilie18] [smilie18] [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: tan4o   
Дата:   26-02-08 22:17

Пампорово.
1ви ден на ски, учат ме на детската писта.Горе долу се научих да правя рало и айде цялата компания на голямата писта.Карам си целия ден без сериозни произшествич, и последно спускане от пистата привечер, решавам да не спирам а директно до гардероба със засилка и да си оставя ските. Само че вратата на гардероба беше отворена и аз с целия си блясък и гръм се изтърсих по средата на гардероба. Щеките във въздуха и чакам някой да ме вдигне, щот си беше балатум а ските бяха още на краката ми!Момчетата на гардероба онемяха[smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: h.svinaroff   
Дата:   26-02-08 22:30

Сега се сетих за една история, която се е случила с баща ми:

Като начало, той е зъболекар. Преди 30-на години е бил млад зъболекар. Със скъсан панталон.
Отишъл при шивач да го оправи. Дал си поръчката, която майсторът определил като "репаратура" и обещал, че няма да отнеме много време, а и нищо няма да струва почти...след което му казал да дойде след два дни. Баща ми се позачудил, но не бързал и все пак се върнал след два дни. Поръчката не била изпълнена, майсторът казал: "Ела утре!"
Баща ми лееко се намръщил, но едно време с майсторите не се спорело.
Върнал се на другия ден. Не била готова. Шивачът казал: "Ела следобед!"
Баща ми нямал избор и се върнал следобед. Поръчката си стои. Шивачът казал: "Ела след един час !"
Баща ми взел да полудява, но минал след час...шивачът казал: "Почакай сега малко !"
След което взел панталона пред него и за нула време го оправил. След това му го връчил тържествено и казал: "3 лева !"
Това за времето, а и за подобна услуга било адски много, но все пак платил въпреки, че му идело да го убие на място.

След известно време баща ми си работел в държавната поликлиника и на вратата се появил шивача. Поздравил го и му казал, че има проблем с изкуственото чене и можело ли "Както аз на тебе съм ти правил услуги, сега и ти на мене да ми помогнеш, бе докторе ??".
Тогава баща ми просто се размазал от кеф и му казал: "Нямаш никакви проблеми, дай ми ченето !"
След което го занесъл на зъботехниците и им казал: "Това чене поне един месец да НЕ е готово. Искам този да го разкарате поне 10 пъти до тук и един месец да яде само кисело мляко и попари !!"
Зъботехниците съответно били пичове, а и едно време на държавните работи всичко беше възможно...
Баща ми каза след това: "Повече тоя не съм го виждал...нямаше да му се вържа, ако не беше казал, че иска да му върна услугата !"

P.S. Странно, но самата услуга, която е трябвало да се извърши по ченето се наричала..."репаратура" [smilie5]



Публикацията е редактирана (26-02-08 22:33)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: Cristinel   
Дата:   26-02-08 22:39

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: ukk   
Дата:   26-02-08 23:55

Бил съм 6-и клас, на екскурзия в Берлин, тогава още ГеДеРейски. Разбира се се загубваме в града. Паника! Почваме на перфектен английски със симулиран немски акцент да питаме къде е Хотел Щат Берлин ... ама пусти немци само на техният си непознат език бръщолевят и ни подминават, а ние нищо не вдяваме. По едно време някакъв учтив чичко почна да ни обяснява с много ръкомахане, ама то пак нищо не разбираме ... и оня простак почна да ни се смее ... и аз му теглих една майна, до трето коляно ... и той се сепна и на чист български ми каза: "Чия майка ше ебеш, бе келеш с келешите! Айде заобиколи тая сграда - входът на хотела е от другата страна!" [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: nilak_bg   
Дата:   27-02-08 00:07

В България имало 18 милиона каратисти (готвачи, монтьори или кавото си поискате) - ама как така - нали сме 6 милиона общо - ами всеки от тези 6 милиона познава поне по трима от дадените категории.

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: CTEHATA   
Дата:   27-02-08 00:21

Хехе, култови истории. На HP кърти мивки, но и другите са добри.
А uuk ме подсети за доста подобна история. Банан от мен, човекоподобно [smile]

История от втора ръка:
Седи си една приятелка (доста красива) в метрото във Франция. Лицето и определено можеше да мине за френско. Та както си седи и срещу нея по диагонал сядат двама младежи. И започват да я обсъждат. На чист български!!!

"Аз тая да я хвана, ще я лижа три дена". "А на мен ако ми падне..." и така нататък.

Момичето си мълчи през цялото време, все едно нищо не загрява. Точно преди нейната спирка минава покрай тях и казва на български: "Момчета, да ви дам ли телефон или сами ще ме намерите?". И преди да се осъзнаят - слиза :)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: ukk   
Дата:   27-02-08 00:25

[smilie18] [smilie18] [smilie18]
[smilie18]


Дувароподобно, готина ти е историята и си фен на Пратчет, ама не ми четеш внимателно ник-а [ezik]

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: nsirakov   
Дата:   27-02-08 00:41

Истинска история... с форумци

Запознавам се в Кюто с една добра фотографка, готина форумка и приятна събеседничка... от дума на дума и показвам една снимкана моето село... а тя възкликва
"Ха, моето село...."
"..??...??" - отвръщам. "Та това е моето село..."
Тя вика, ми аз там имам дядо....
Аз - а кой?
тя - ...(еди кой си)
брех не съм го чувал - ма аз не съм много запознат с родовете... звъня в същия момент на баба ми и викам, бабо.. ти да познаваш... (еи кой си).. тя вика.. ми да - той ми е първи братовчед

та се оказахме братовчеди с нея....

коя е тя? нека сама да каже ;)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: CTEHATA   
Дата:   27-02-08 00:55

ukk: съжалявам, посипвам си XOPOCAH-а с негасена вар. МНЗ (Министерството На Зидовете) предупреждава: Големите количества Пратчет могат да изкривят почитането на никове :)
[beer]

П.П. А откъде идва твоето ukk?



Публикацията е редактирана (27-02-08 00:57)

Отговори на това съобщение
 Re: Истинските истории
Автор: djogata   
Дата:   27-02-08 01:08

Ще разкажа една историйка за дядо ми (Бог да го прости). Малко груба и селска, ама все пак сме си на балканите, нали? [smilie5]

Преди доста години решава дядото, че ще коли прасе. Вика 4-има помагачи, да го държат (прасето тежи над 100 килограма, но не си спомням колко, ще ви излъжа). Хваща всеки прасето за по един от краката, и го бутват на земята.

Дядото хваща ножа и се опитва да заколи прасето... Ама не може да го довърши, не успява да уцели правилното място... Само вбесява и изплашва прасето. По едно време, във разгара на събитията, става и казва "ножа е много тъп, изчакайте, отивам да го наточа".
Отива и тръгва да точи ножа, а четири човека се опитват да държат обезумялото прасе. [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Дядо ми се връща след 5 минути и продължава делото. В крайна сметка прасето умряло, но така и не се знае, дали е умряло поради усилията на дядо ми, или просто от страх...

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3  4     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.