Автор: nomadsl
Дата: 07-02-08 10:25
Тази сутрин бях свидетел на един красив изгрев.
Наблюдавах, как бавно и неотклонно огненото кълбо на Слънцето гонеше мрака на нощта от последните му убежища - сенките. Спомних си, че същото чувство изпитах веднъж, когато гледах как топлия юнски вятър бързо затваря очите на отминалия пролетен дъжд - уличните локви. Точно както ръката на старица прихлупва очите на покойник - с мъка, но и с неподвластното чувство на ритъм и кръговрат. С тъгата на един край, който носи другостта на едно начало.
Слънцето величествено се издигаше. Всъщност, аз знаех, че не то се върти, а Земята обикаля около него - Галилей отдавна беше забелязал този факт. Нютон е описал математически принципа на това въртене, но ... защо ли парламента не го е гласувал в пленарна зала, се запитах аз. Все пак един закон за това движение би внесъл чувство за ред, сигурност и справедливост сред природата и гражданството.
Колкото повече мисълта ми се въртеше около този феномен, толкова повече започваше да ми се струва, че улавям в лъчите на Слънцето все по-силна нотка на нелегитимност. Как беше възможно парламентът, всъщност толкова парламенти вече, да оставят без регулация такъв важен въпрос? Въпрос, който, както се казва, всеки ден е на дневен ред.
Едва ли депутатите са слупаци. Неистово започнах да търся някакви невидими за моя взор съображения за това безкрайно протакане. Комисии, регулиращ орган, нови щатове - всичко изглеждаше крайно обещаващо.
Изведнъж прозрях. Да, имаше проблем. И то проблем от мегагалктична важност, сравним по своята универсалност с гравитационната константа на Аинщайн.
Баси колко съм тъп. Да, Земята се върти около Слънцето. Но как, по дяволите, да се вземе комисионна от това въртене. Как?
Но съм сигурен - един ден ще го измислят.
Нали Слънцето изгрява отново и отново.
|
|