Автор: Императорът.
Дата: 05-01-08 12:33
Ами не знам... за всяко дете може би трябва индивидуален подход. Сетих за едно като виц, ама си има истина:
Хлапето (оборотно някакво такова) прави пакост в училище и бащата казва:
- Сваляй гащите, да те нашаря с коланът, та да не правиш вече тъй.
- Как така ще ме биеш, тате, това ще ме травмира, ще натрупа у мен подсъзнателна омраза към тебе !!!
- Хммм прав си може би... тогава няма да те бия, едно хубаво мъмрене ти стига. Виж сега, сине - почва бащата със строг тон, но лапето го прекъсва:
- Моля те, недей... та аз съм дете, душата ми е ранима... знаеш ли каква горчилка ми трупаш, като ми говориш с тоя глас? Като ме набиеш, по-малко ще ме боли.
- Тогава пък няма да ти говоря, и майка ти също. Три дни няма да ти говорим...
- И да се отчуждя от вас, от родителите си? Как може да си толкова жесток !!!
- Тогава една седмица няма да излизаш !!!
- И да пострада социалният ми живот? Да се изолирам от приятели, да раста самотник? Ще ми съсипеш живота, тате.
- Тогава една седмица без компютър и телевизия !!!
- Тате, стига. Един съвременен човек трябва да бъде информиран и знаещ. Така ще ме откъснеш от света, от събитията... ако често ме тормозиш така, ще стана аутсайдер някой ден...
Бащата мислил, мислил, мислил, мислил, мислил... пък накраят хванал коланът и сложил устатото лапе в "Стойка Г"
:-))))))))
Навремето обичах да казвам на учениците си, че ако ми бяха деца, щях да ги дресирам с лопатата... ;-)))
|
|