Автор: itilien
Дата: 03-01-08 14:06
До сега си мислех, че глобалното затопляне е факт. Особено и след филмчето на Ал Гор.
Миналата седмица обаче прочетох новия роман на Майкъл Крайтън - Състояние на страх, който доста стабилно ми преобърна представите.
Майкъл Крайтън (сфера, щамът андромеда, жертвата, джурасик парк, ген) е писател, но и учен - знанията му са съсредоточени главно в медицината и биологията. Романите му са научна фантастика, но по-скоро научна, отколкото фантастика. С всеки следващ роман обаче забелязвам една тенденция - в съдържанието им все повече намалява действието и сюжета, за сметка на реални научни факти, впрегнати в много ясно и конкретно отправено послание. В предната книга "Ген" ставаше дума за намесването на икономическите интереси в генетиката и микробиологията, и впрягането им за целите на търговията и рекламата, и като цяло вредата от тоя процес.
А в "Състояние на страх" става дума за глобалното затопляне - отново намесата на политически и икономически интереси в науката, и като резултат от това грубата деформация на истината, представена чрез медиите.
В основата на книгата очевидно са залегнали изключително сериозни и задълбочени проучвания от страна на автора върху всякакви научни изследвания в областта. И под формата на интересно действие, подплатено с десетки отпратки към реални научни изследвания, той твърди, че теорията за глобалното затопляне не само че не е факт, а дори не може и бегло да бъде потвърдена. В повечето случаи дори обратното.
Широко разпространено мнение е, че ледниците в антарктика, а и не само там, се топят. Да обаче се оказва, че в антарктика реално се топи само един полуостров, който е изключително малка част от целия леден континент, а в останалата част има усилено удебеляване на леда (почти несравнимо по-голямо от топенето). Относно ледниците на сушата - оказва се че ледниците под наблюдение са изключително малък брой, при това се следят от скоро, и изобщо не може да се дадат представителни данни какъв процент от тях се топят.
Относно нарастването на температурите в приземните слоеве на атмосферата - това се наблюдава главно в разрастващите се градове, но не и извън тях, където в някои случаи се наблюдава и захлаждане. Въобще не може да се търси връзка с увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата, и движението на температурите. Покачване на нивото на световния океан има, но то е започнало много отдавна, а в последно време, рязко такова липсва (има и спорове относно методологиите за измерване на нивото му, свързани с най-различни трудности).
В крайна сметка автора поставя акцента върху намесването на парите и политиката върху научните изследвания, кеото оказва вредно влияние върху тях, също така смята, че знанията ни относно климата и компонентите му са толкова нищожни, че не можем да направим дори и бегла прогноза за по-далечен период (прогнози с над 300% грешка), а също и невъзможност да предвидим с точност нещо повторяемо като течението Ел Ниньо. И на фона на цялото ни незнание, се мъчим да оправяме климата, който уж бил повреден.
За тези, които се интересуват от темата, горещо препоръчвам да идат и да си купят книжката (12 лева, 550 страници, прочетох я за 2 дни)
|
|