Автор: J0R0
Дата: 30-08-07 15:12
Едни размисли от една друга тема ме провокираха да пусна тази....
-------------
Първата кредитна карта видях, още когато нямаше магнитни устройства и постерминали по света.
По-правилно е всъщност да я нарека кредитна салфетка.
Беше вечер, градът беше малък, т.нар "селище от градски тип".
С Богомил бяхме привършили запасите - демек нямаше вече нищо за ядене и пиене.
И тогава Богомил взе една салфетка от масата, както си замезваше и написа нещо. Каза ми - отиваш с тая салфетка до магазина и само я подаваш на Асен.
Нищо повече.
Взех салфетката много озадачен, хич не обичах такива ситуации.
Пропуснах да кажа, че Богомил беше лекар в това затънтено място и хората много го обичаха. Не вървеше някак си аз да му чупя хатъра. Тръгнах.
По пътя разбира се не се стърпях и погледнах написаното.
Пишеше "Асене дай на Жоро каквото поиска. Ще се разплатим на заплата".
В магазина Асен прочете бележката и се усмихна, казвай момче.
Напълних в две торби наистина каквото ми хареса и колкото можех да нося (то какво ли има чак толкова в един селски магазин, ама и само бирите си тежаха).
И да поздравиш доктора, провикна се на изпроводяк Асен, щото оная вечер го събудих в два часа да ми мери кръвното...
----------
Ей такива ми ти работи за кредитните карти.
Не откриваме топлата вода.
Дали е пластмасова с магнитна лента или е проста салфетка - важното е покритието и доверието.
Та по тоя повод, аз не намирам особена разлика между кредитната и дебитната карта.
Кредитна карта нямам, предлагали са ми няколко пъти, но съм старомоден и някакси ми е тъпо да харча пари, които не съм изкарал.
Дебитни имам няколко и мога да кажа, че съм обиколил доста места по света и никъде не съм имал проблеми с тях. Включително и в оня хотел насред саваната в Намибия, постерминалът не я искаше, хората се обадиха в банката, от там в нашата банка и трансферът стана.
Но вероятно има и други мнения по въпроса...
Интересно ще ми е да ги чуя.
|
|