Автор: Niavaah
Дата: 28-08-07 10:57
"Бетховенъ се възхищава страстно отъ гения на Гьоте, но характерътъ му е много независим и много буен, за да се прильпи къмъ този на Гьоте, и за да не го наскърби. Той разказва сам една разходка, която направили заедно и прьз която гордиятъ републиканецъ, какъвто билъ, далъ един урокъ по достойнство на придворния съвьтник на великия Ваймарски херцог, което Гьоте никога не му прости.
"Цареть и князеть могатъ колкото си искат да създават професори и тайни съвьтници; ть могатъ да ги отрупват сь титли и награди; но ть не могатъ да създават велики хора, умове, които да се издигатъ надъ нивото на тълпата...и когато двама мъже сж заедно, като мене и Гьоте, тьзи господа трьба да чувствуватъ нашето величие. - Вчера срьщнахме по пжтя, като се връщахме, цьлото императорско семейство. Видьхме го отдалече. Гьоте остави ржката ми и застана отъ страна на пжтя. Напраздно му изказахъ всичко, що исках, не можахъ да го накарамъ да направи една крачка повече. Тогава си нахлузихъ шапката на главата, закопчах редингота си и съ ржць отзадъ, минахъ всрьдъ най-гжстата тълпа. Князъ и придворни ми сториха пжтъ: Херцогътъ Рудолфъ ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. -Гольмцить ме познаватъ. -За мое развлечение, видьхъ какъ процесията мина прьдъ Гьоте. Той стоеше отъ страна на пжтя, дълбоко прегърбен, съ шапка въ ржка. Посль му го изкарах изъ носа, не му простихъ нищо..." Гьоте сжщо не забрави"
Из Ромен Роланъ "Животътъ на Бетховена" - 1903 г.
|
|