PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 4 всички

напред

последна

Теория и практика на една женска чанта

Автор: Mistrall
Дата: 29-01-13 02:34

Един брилянтен анализ на такъв феномен като женската чанта :)

Автор: Красимира Хаджииванова

Не мога да разбера жените, които ходят с ей такива мънички чантички. Какво, по дяволите, успявате да съберете вътре? Един ключ, малко пари и червило – това е максимумът, убедена съм! Значи, като видя такава жена, и се фрустрирам неимоверно. Ми на мен само портмонето ми е по-голямо от твоята чанта, бе, госпожо?!?

И понеже не искам да звуча голословно, нека ти разкажа какво има в него. Отваряш го и първото, на което веднага се натъкваш, са две банкови карти. Не бързай обаче да завиждаш – те винаги са празни. Аз просто си ги държа, защото са паметник на историческото наследство, а историята трябва да се уважава.

Завиваме леко наляво и попадаме на отделението, в което живеят визитките и лепенките. Визитките са много, различни и нито една от тях не е моя, а най-хубавото е, че не познавам и хората, изписани върху тях. Надявам се все някога някъде да сме се срещали, защото ако не сме, положението вече е клинично – може би съм психопат, който се промъква и лази из хорските офиси, краде визитки, подрежда си ги в портмонето и вечер си ги разглежда с умиление под мъждукащата нощна лампа.

Виж, за лепенките съм сигурна, че аз съм ги слагала. Една жена винаги трябва да има лепенки – с тях може да се пробваш да си залепиш спуканата гума, както и да услужиш на приятел, който се е одрал, докато ти сменя спуканата гума, след като лепенката е паднала.

После отиваме към онова местенце, което е отделено за монети. Разбира се, аз съм човек с широки схващания, и затова там никога няма само монети. Там всъщност рядко има монети, по-често има аналгин, фиби, ластици, смачкани хартийки от дъвки, а понякога и самите сдъвкани дъвки – чудесен набор от съкровища, който услужливо винаги се изсипва на пода в някой магазин, когато сметката ми е пет и четиресе и осем и продавачката ме пита – „имате ли дребни?“. Ето в такъв момент най-много обичам да ровча по 10 минути, да измъкна само пет стотинки, покрити с дъвка, която се разтяга из цялата чанта за ужас на целокупната опашка, и да кажа - „ми, нямам“. Обикновено ми опрощават всичките стотинки, само и само да се се пръждосам с все дъвките, марулите и доматите.

Така. Дотук бяхме само с портмонето – една малка частица в океана от вещи, който мистериозно се самообразува във всяка една моя чанта. И понеже много често чувам въпроса „кво носиш тука, бе?!?“, смятам да отговоря съвсем буквално, така че да е ясно веднъж завинаги. В чантата си нося всичко. Това е комплект за оцеляване, който всяка уважаваща себе си жена трябва да има под ръка винаги.

Откъде например да знаеш кога може да ти потрябва джобно ножче? Аз поне не мога да предвидя, затова то винаги стои редом до химикалките, тефтера, зарядното за телефона, двата телефона, ножичката, пластмасовата лъжичка, която се каня да хвърля от две седмици, четката за зъби, кутията витамини, кутията цигари, несесера с гримове, крема за ръце, крема за лице, мокрите кърпички, сухите кърпички, използваните кърпички, трите запалки, от които пали само една, ама не помня коя, mp3-плеъра,
радиото, ключовете за колата, резервната аларма за колата и документите за колата.

Иначе самата кола си я държа пред нас.

Освен това от време на време в чантата има и временни предмети. Например, около два месеца се разхождах с чук – по някаква причина ми трябваше в по-дълъг период от време, и вместо да помня кога трябва да го взимам и кога - да го оставям, просто го метнах вътре и така си изкарахме чудни два месеца, в които аз ходих на театър, на кино, на работа – въобще, водих активен социален живот, въоръжена с чук.

Понякога пък вътре има шунка, или кисело мляко, носила съм и печени свински гърди, а също и сутиен, пуловер или яке, а като напъна ципа малко повече, мога да си събера и кецовете.

Изобщо, чантата е един своеобразен мини апартамент. Не си мислете обаче, че си умирам да мъкна по пет кила на рамо – да не съм луда? Само че тази необятна чанта е моето спасение, тя ми дава възможност да съм винаги адекватна спрямо капризите на съдбата, и ако тя, съдбата, ме посочи с пръст, изхили ми се ехидно в мутрата и ми каже – „а сегаа, какво ще правиш като ти трябва чук, а нямаш“, аз да й се изхиля обратно, да извадя чука изпод сутиена и шунката и... да й го начукам.

В общи линии – това е.