Автор: serjy
Дата: 01-11-12 09:46
Ето няколко бележити личности от моя роден край, които мога да нарека "Народни Будители":
https://photo-forum.net/static/forum/2012-11/abss9229.JPG
КРЪСТЬО ПИШУРКА (1823-1875)
Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г., получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г. На 12 декември същата година организира там първото театрално представление в България, с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Другата пиеса, която подготвя, „Велизарий“ става причина Пишурка да бъде арестуван от турските власти. Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги - „Сбор от български песни” /1864/, „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки”/1871, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“. Изявява се и като преводач на пиесите „Аделаида, алпийската пастирка“, /1857/ „Опелото на Исуса Христа“ /1869/, „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ /1870/ „Момина китка или книга за секого“, „Рахилин плач“. Пишурка умира в Лом на 6 януари 1875 г. Драматичният театър към ломското народно читалище „Постоянство” носи неговото име.
https://photo-forum.net/static/forum/2012-11/lvxi9624.JPG
ДЯДО ЦЕКО ВОЙВОДАТА (1807-1881)
Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. С оръжие в ръка кръстосва из горите на Хайдушки дол, та да защити българската чест и българското име. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1850 г. участва в най-голямото въстание в Северозападна България – „Раковишката буна”. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османската империя Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство и гордо великолепие. Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинския конак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците. В Кримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867 г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани и счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ. В Освободителната за България Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златно гвоздейче на самарското знаме просълзен: „ Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!” След Освобождението е подпредседател на Великото народно събрание.
https://photo-forum.net/static/forum/2012-11/cxde7385.JPG
ДИМИТЪР МАРИНОВ (1846-1940)
Бележит български етнограф, историк, обществен и читалищен деец. Роден е във Вълчедръм, Ломско, но от малък останал сирак и е осиновен от ломския търговец Марин Бонов-Стамболията.Ученик на Кр.Пишурка и Никола Първанов и продължител на тяхното дело. Завършил филологическия отдел на философския факултет на Великата школа в Белград. Димитър Маринов заема много длъжности - главен учител, председател на Ломския окръжен съдебен съвет, окръжен управител на Лом, директор на мъжката гимназия в Русе, директор на Девическата гимназия в София, директор на Народната библиотека, създател и пръв директор на Етнографския музей в София. Димитър Маринов е сред най-изявените строители на съвременна България след Освобождението, като депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Близък на такива политически личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Каравелов и др. Димитър Маринов е енциклопедична натура с разностранни интереси и изяви. Освен като изследовател-етнограф се проявява и като активен журналист-сътрудничи или редактира в-к “Балкан” /1881/, Цариград, ”Работник” /1881-Русе/, ”Свобода”, ”Новини”/1899-1903/, ”Борба”/1914,Русе/; сътрудничил на списанията “Българска сбирка” и “Български преглед”. Плод на талантливото перо на Д. Маринов са много научни трудове, сред които се открояват “Жива старина “- седем книги, ”История на българската литература”, ”Политически движения и въстания в Западна България”, ”Стефан Стамболов и новейшата ни история”, ”История на града Лом и Ломска околия”, ”Спомени из моя живот или моята биография”. Надарен с жизнено и творческо дълголетие, Д. Маринов оставя ярки следи в нашия обществен живот. Той е този тип личности, чиито живот и дело впечатляват не само съвременниците, но и следващите поколения.
https://photo-forum.net/static/forum/2012-11/jprp0719.JPG
НИКОЛА ПЪРВАНОВ (1837-1872)
Ученик на Кръстьо Пишурка, Никола Първанов се утвърждава като голям книжовник, просветен и читалищен деец. Завършил Историко-филологическия факултет на Велика школа в Белград. Допринесъл за развитието на читалищното дело, а в областта на просветата Никола Първанов създал класното училище, като горна степен след основното. През 1868 г. основал младежко ученическо дружество с 101 членове. Бил е избран за делегат от Лом и Видин за българския Народен църковен събор в Цариград в 1871 г. Оставя значително за времето си публицистично наследство като активен сътрудник на вестниците “Право”, ”Турция”, ”Време”, ”Македония” на П.Р.Славейков, сръбските вестници “Световид”, “Гласник”, българските списания “Читалище”, ”Български книжици”. Никола Първанов е и един от първите научно подготвени филолози у нас преди Освобождението. Автор е на две книги с езиковедски характер “Бележки връхь граматика-та за новобългарския език от Ив. Момчилова ,Русчукь,1868 г.” и “Извод из българската граматика,Русчук,1870г.”-един от първите сериозни опити за системна научна граматика на български език –фонетика и морфология. Личността на Н. Първанов е оценена високо от Л. Каравелов по случай смъртта на просветителя: “Тая година българите изгубиха йоще едно лице, което е достойно за вечна памет. Първанов беше голям патриотин”, в-к “Свобода”, 1872 г.
Има с какво да се гордеем ![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
Публикацията е редактирана (01-11-12 10:52)
|
|
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram