Автор: Knartist
Дата: 03-11-11 18:38
За Жоро и неговия любим Борхес, както и за всички възможни предложения в стил четете еди какво си (съответно гледайте, слушайте, пипайте, опитвайте, пийте, яжте... да де, излизайте на чист въздух, срещайте се с приятели и т.н.) – първо, това го правим. Второ, може би го правим дори и повече от средностатистическите хора.
Но при някои относително "по-болни" мозъци то не е достатъчно, за да могат въпросните мозъци да бъдат подлъгани да се осланят на някаква си wishful thinking теорийка и да се самоубедят да продължават да тънат в блажено невежество... не че отричам това блажено невежество като начин на мислене и на живеене, просто казвам
ОК, четете си каквото си искате и приемайте каквито искате възгледи, които ще ви помогнат да заглушите онова вътрешно любознателно гласче, което се вълнува от това как са нещата в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Как е ВСИЧКО в действителност.
Когато бях на 20 и аз разправях четете Илюзиите на Ричард Бах (най-малкото впечатляваше мацките)
В последното десетилетие съм предимно на Дъглас Адамс и 42, НО...
НО, всичко, което изобщо някога целокупното човечество е изписало като литература, създало е като каквато и да била форма на изкуство, а и като научно знание (или претендиращо за такова), по никакъв начин не отговаря на Въпроса... дори не се и приближава до това да му отговори.
Някой (дали Борхес, Бах или Адамс си е въпрос на лични усещания, периоди в живота и т.н.) може да спретне нещо готинко звучащо, та дори и включващо някои представи за това как стоят някои неща (примерно теорията за Големия взрив), но след като по определение (определението (засега) ми изглежда да е, че човекът (засега) не изглежда да е способен да разгадае Вселената (или там каквото е)) това не е никакъв истински отговор, а само wishful thinking заблуда, защо да трябва да си жертваме желанието да знаем как е в действителност?
Може би логичното за повечето здравомислещи хора когато осъзнаят може би вродената ни невъзможност да разберем какви са наистина нещата е да му теглят една дълга, да си харесат някакъв възглед и понякога да започнат и да го проповядват. Да дават съвети как трябва да прочетем нещо и да правим другите неща... всъщност примерно аз вероятно съм един от най-много правещите какви ли не неща – излизаници на чист въздух, спортуваници... че и доста по-шашави, включително и незаконни, неморални, от които се пълнее и т.н.... даже няколко пъти съм се пробвал и да работя
Та, интересно ми е примерно защо някой решава, че когато някой друг се вълнува от нещо извън злободневния битовизъм, то този друг някой има някакъв по-сериозен проблем от неговия
И защо смята, че е в състояние да даде рецепта, която би трябвало да докара отнесения тип до неотнесеното състояние... и защо, по дяволите, това да е някак по-добро?
Или е по-лесно ли, що ли?
Ами ако пък на друг повече му харесва да му е трудно!?
Дълго стана, нали... еми, вечността е по-дълга
|
|