Автор: Knartist
Дата: 29-10-11 19:01
При мен засега е така:
1. Почти ежедневно по съзнателен начин... по под/несъзнателен начин – вероятно непрекъснато... като че ли поне напоследък основно си мисля за нея като за един вид филтър, през който да оценявам нещата... а през този филтър направо всичко изглежда напълно лишено от какъвто и да било вселенски смисъл.
2. Все повече... един любим лаф – “очевидно единственото РАЦИОНАЛНО решение на твоя проблем е самоубийството” – като по-малък му се кефих, щото си мислех, че е готинко бъзиклив... сега съм все по-убеден, че точно момента с рационалността си е баш такъв.
3. Не, съвсем не, напълно не – просто е game over и край – това, което аз си се УСЕЩАМ, че съм, няма да го има – няма да има никакви усещания, нищо, ама абсолютно нищо... Death is The Ultimate negative - not being... (после ще го издиря това любимо клипче от любимо филмче/пиеса)
4. Не особено. Приживе си имам разни идеи и донякъде и каузи... примерно дълбокото ми уважение към науката... та, най-вероятно бих си дарил тялото за научни експерименти и/или за трансплантация на органи.
Как ще тъгуват/празнуват и как ще ме помнят/забравят – съвсем все тая, тяхна си работа, не моя.
Но основният шизофреничен момент тук е как някак не искам да причинявам разни неща на малкото ми много близки хора – по тази причина хем не искам да ги надживявам – за да не трябва да им се случва каквото ще им се случва след смъртта ми... но и хем по егоистични причини не ща аз да ги надживявам – за да не трябва аз да се справям със същото.
5. Даваха “Седморката на Блейк” през някакво лято на море в Ахтопол... май съм бил на 9 или 10... цяла нощ се шашках, ревах и какво ли не... не знам дали още съм я приел и не знам как иначе ме е променил този момент, освен чрез това, което сигурно си личи...
6. Доста вероятно е да е баш така.
7. Ахъм, такова е, както и почти всичко човешко – шизофренично, coincidentia oppositorum etc…
|
|