Автор: Lalinda
Дата: 22-09-11 14:42
Помня само толкова, колкото ми е разказвано, и съм го разказвала тук.
По едно време у нас тук идва един човек, който събираше информация за рода на майка ми по бащина линия, но баща й само е носил името на съпруга на майка си, починал при катастрофа с камион, който пренасял покъщнината му от един дунавски град до София. Бил е кмет на този град и вероятно е станал депутат, тъй като от какъв зор му е трябвало да се мести по друг повод в столицата? Никой не помни какво е работил, между другото... Само името му е останало.
Тъй като и родителите на майка ми са починали съвсем млади, не помнеха и от кои точно войводи по майчина линия идвала баба ми - престарелите лели бъркаха Филип Тотю с Панайот Хитов и дори поп Харитон. Чела съм биографиите и на тримата, но така и не зная кой е бил...
Дядо ми бил икономически емигрант в САЩ. Тукашен познат твърдеше, че всички емигранти, които пристигали там, били записвани в граничните тефтери, има ги онлайн, с името, фамилията и населенето място. Но и бегъл преглед на тези архиви показва, че записите зависят от слуха, миии, на граничния полицай... Като бях дете, това не ме вълнуваше, само ми бе интересно, че нефтът тече покрай пътя, в канавките, и че нашите са били толкова неграмотни профсъюзно, че при стачка на американците отивали на работа, не разбирали смисъла на стачката, и стачкуващи ги наричали стачкоизменници. Помня и че баща ми ми разказваше как дядо ми напъхал обратно в корема червата на някакъв противников войник на фронта, пък оня взел, та оживял по-късно и му бил благодарен (или зъдължен, знам ли?).
Повече съм склонна обаче да вярвам, че баща ми е бил подхвърлено дете, осиновено от възрастни селяни, за да ги гледа (не му давали да ходи на училище до 9-г. възраст, искали да им е ратай), тъй като неизвестни благодетели непрекъснато плащали, за да се учи...
Да се свети името им. Вечна им памет.
Да, не помня по-далеч от 1876 г., годината на раждане на дядо ми. Но и той починал преди да се родя, малко, както казваше баща ми, след Сталин. Виждала съм само паметника му на селското гробище някъде из Западните покрайнини. И ордените му за храброст. Като се върнал от Америка, за да воюва за страната си, съселяните му го обявили за дезертьор, защото бил закъснял... Простотии. Завист.
|
|