Автор: nastradin2
Дата: 11-02-11 17:00
zizero , Бях на 17 години и тренирах мотокрос. Тогава каските нямаха предпазители пред ченето. Та изтресох се на един скок и се пльоснах, като жаба по сурат...Носът ми се счупи и се изкриви плътно наляво. Ха този доктор, ха онзи...Всеки вика - операция трябва, ама тогава бяха методите - от Балканската война- трябвало да ми срежат ноздрата, да наместят костите и хрущялите и след това да ме зашият, но щял да ми остане мъжествен белег за цял живот...
Баща ми, лека му пръст ме заведе при д-р Варо. Бяха баща и син - най-добрите в града по онова време. Онзи ме хвана за камбата , развъртя я насам-натам и каза: Ква операция, бе? Я лягай тука на кушетката.
Навря ми накакво желязо в протовоположната ноздра и като го опъна тоя нос...Е...ло си мамата от болка. Оказа се, че просто го е наместил. После огледа ноздрите и ми каза, че една костица не се е наместила, но като порастна, ако не ми пречи на дишането - хич да не я пипам. Оттогава вече почти 40 години си живея така и изобщо нямам проблеми. Напипвам си понякога костицата, когато си бъркам в носа, но изобщо не ме притеснява.
Така, че ако наистина не е необходимо - пий едно уйски няколко пъти и хич не се занимавай с дреболии
|
|