Автор: e-mil
Дата: 04-02-11 11:51
"... великите западни демокрации ни продадоха..."
Популярната теза, че Западът ни бил изоставил след войната винаги е звучала малко пресилено. Трябвало е да ни съчувстват ли? Че за какво? Да не би да сме им били големи приятели?
Ето откъс от книгата на Чърчил за Първата световна война. В разказа си за Парижкия мирен договор през 1919 пише: "Хладнокръвното встъпване на България във войната; тази неблагодарност, която проявиха към руските си освободители и английските си приятели; ударът който нанесоха в гърба на трескаво борещата се Сърбия; ущърба, който българското нападение причини на съюзниците; престъпленията извършени от българите на сръбска земя - всичките тези мрачни престъпления представляваха пасив за България. В своята история на мирната конференция, д-р Темперле разказва, че с пристигането си в Париж, членовете на българската делегация били изумени от факта, че никой не им подава ръка (за здрависване - бел. моя, e-mil) и в отделна бележка дава ярко обяснения за това хладно отношение към България".
Churchill W.S. The World Crisis 1918-1925. — London: Thorton Butterworth, 1923-27
Тези думи горе-долу обобщават западното мнение за българите в началото на века. И само след 20 години ние правим същото - заставаме на противниковата страна. За какво да ни спасяват от комунизма? Единствената полза от нашата територия е геополитическа. Само, че когато през ноември 1944 британците успяват да освободят Гърция, съветските войски вече от 2 месеца са в София. По време на конференцията, другата най-близка западна групировка още се бие с немците в Италия. Естествено, че за тях е по-добре да изтъргуват една карта, която и без това не притежават.
Популярното мнение е, че западните съюзници са преговаряли със Сталин като равностойни партньори. Само че това важи за глобалните преговори, а не за Европа.
"В телефонен разговор с Идън на 10 септември 1943, Чърчил казал, че: "нашите отношения с руснаците биха се развили по-добре, ако още в началото успеем да обезпечим тесни връзли с американската страна. За нас е много важно да не позволим на руснаците да използват по какъвто и да е начин някакво предимство чрез противоречия със Съединените щати." Чърчил отбелязал растящото влияние на съветските победи над положението на силите в Италия, където западните съюзници засега не владеят контрола над цялата ситуация. Но най-взривоопасна Чърчил смятал балканската зона. Тук той предвиждал възможността за бързи и резки промени в Унгария, Румъния и България "които откриват достъпа на руснаците до Дарданелите и Босфира".
Анатолий Уткин. "Вторая мировая война." — изд. Алгоритм, Москва. 2002
Накратко. През по-голямата част от войната Щатите са сериозно ангажирани в Тихия океан, а Великобритания се стреми да спаси каквото може от Западна Европа. И това спасяване може да се смята за амбициозна цел, като се има предвид, че Великобритания едва спасява себе си. Затова са били готови дори да платят цената на съветско присъствие в Босфора.
А сега, разбираш ли, те ни били продали. Че кога са ни купили? Кога сме били техни?
А сега да видим дали на конференцията са били подготвени за покер със СССР?
Доколко Чърчил въобще е разбирал какво представлява Сталин личи от следните му думи: "В последните години у него се появи нов житейски интерес - към военните дела; фактически това стана единствения му интерес."
Когато една страна води унищожителна война е нормално главнокомандващия да се интересува предимно от военните дела. Ама при всичките усилия на Сталин в строителството на армията да каже, че това било нов интерес, означава, че Чърчил въобще е нямал представа какво е ставало през 30-те в СССР.
Естествено Чърчил, макар и потомствен аристократ не е бил съвсем прост. Знаел е, че Сталин е потенциален противник, затова смело отива в Ялта да се срещне с врага на негова територия. А другарят Сталин - напротив. Чувствал Чърчил и Рузвелт толкова близки до сърцето си, че обичал да слуша какво си говорят, дори в негово отсъствие.
"НКВД имаше двама надеждни агенти в Министерството на външните работи на Великобритания - Доналд Маклейн в посолството във Вашингтон, имащ възможност да съобщава за англо-американските преговори преди конференцията, и Гай Бърджис, който през 1944 премина от ББС в Управлението на информацията към Министертвото на външните работи. Основният източник на НКГБ в Държавния департамент Елджър Хис влезе в състава на ялтенската делегация. Тъй като от края на 1944 беше заместник-директор на отдела за специални политически действия, той непосредствено се занимаваше с подготовката на конференцията. Американците се настаниха в бившия царски Летен дворец в Ливадия, а англичаните - на двайсет минути път в Воронцовския дворец. И в двете резиденции беше монтирана подслушвателна апаратура."
Кристофер Эндрю, Олег Гордиевский. "КГБ. История внешнеполитических операций от Ленина до Горбачева." изд. Nota Bene, Москва. 1992.
А на другарят Сталин му били нужни и хора за работа с тази апаратура. Затова през 1943 извадил сина на Берия от академията и го пратил да поставя подслушвателни устройства на Техеранската конференция. И понеже групата на Серго Берия се отличила, го взел със себе си и на Ялтенската конференция.
"Новата апаратура позволяваше да правим постоянни записи на разговорите не само в сградите отделени за американската и английската делегации, но и например в парка с помощта на насочени микрофони. Ако интересуващия ни обект се намираше на разстояние до 50-100 метра не възникваха никакви проблеми."
Серго Берия. "Мой отец - Лаврентий Берия", = изд. Современник. Москва. 1994
Двете западни делегации са били към 700 души, но Серго пише, че било по-спокойно отколкото в Техеран, защото имало толкова много агенти, че той отговарял само за подслушването на американците.
"Разбира се съюзниците - и американците, и англичаните - и в Техеран, и в Ялта предприемаха съответните мерки за безопасност. Имаха система за търсене на вградени микрофони но от стар тип. Нашите подслушващи системи, по-съвършенни в това време просто не реагираха на търсенето. Достатъчно е да кажа, че нито в Техеран, нито в Ялта нямаше нито един случан на намерени наши устройства. Разбира се не мога да упрекна в наивност нашите съюзници. Всички помещения щателно се проверяваха. И американците и англичаните прекрасно знаеха, че не е желателно да водят в тях каквито и да било конфиденциални разговори, но както показа практиката такива препоръки винаги си остават нищо повече от препоръки."
Руският жаргон за такива "бръмбари" е "клоп" (дървеница). Според Серго Берия още тогава са ги наричали така.
"Никога не е било тайна това че чужденците носят със себе си подслушвтелни устройства и системи за търсене... Нашите системи за търсене позволяваха да се борим с тях достатъчно ефективно и намирахме немалко такива "дървеници".
* * *
Така че няма какво да се чудим на резултата от покера с подялбата. Сталин не само е държал военните козове, ами е знаел и как съюзниците ще изиграят картите си. Достатъчно е да погледнем тогавашното разположение на армиите в Европа за да разберем, че американците и англичаните просто са нямали достатъчно чипове.
|
|