Автор: thingfish
Дата: 30-12-10 20:28
За една възрастна бабичка в едно пловдивско село става въпрос. Грижеше се за един немощен старец, който се спомина преди няма и година. Бяха я наели да го гледа, понеже роднините нямали жъзможност. След смъртта му, бабата остана в едно особено положение, понеже къщата е чужда, а и роднините рядко се вясват. Нейните пък я навестявали съвсем от дъжд на пладне. Разбрали се временно да остане там сама, докато не продадат къщата или не им скимне нещо друго.Окаяна жена, какво да ви кажа.Тъща ми живее в съседната къща, а аз често прекарвам неделите там. Та, срещам я аз тази бабичка от време на време и си разменяме по някой лаф. Последно тъщата и мери кръвното и я успокои, че е в нормата. Иначе с акъла си, жилеста и пъргава. Един дувар ни дели. Миналата неделя обаче чувам някаква суетня през дувара, но бързах да пътувам към Пловдив и не успях да разбера какво става. След седмица разбрах, че тогава е починала. То починала май не е най-точната дума. По същото време, когато усетих раздвижване из двора, някакви хора решили да я навестят. Викали, тропали и накрая влезли. Заварили я паднала на пода в една от стаите. Решили, че е умряла. Плискали я с вода, правили там каквото сметнали, ама не давала никакви признаци на живот. Обадили се на доктор, а след това и на роднините, като на всички казали, че е починала.
Първо пристига бърза помощ и докторът констатира, че женицата е жива. Свестява се сама и без носилка излиза от къщата, за да влезе в линейката. По пътя дори разговаря, или по-точно до момента, в който пристигат и родата с кола. Тук настъпва конфузия страшна и тягостно мълчание, защото колата влачи ремарке с ковчег. Известно време никой не знае как да излезе от ситуацията. Бабата втрещена, а останалите не знаят къде да се дянат. Криво ляво успяват да я накарат да влезе в линейката. Закарват я в болница. След няколко дена я изписват уж здрава, а след още няколко тя се пренася в царството божие отново, този път успешно.Сигурно на роднините е било по-лесно след генералната репетиция...
Едно пожелание имам към всички - умирайте трудно, но когато все пак се наложи - категорично.И никога не бъдете актьори в подобни сюрреалистични сцени. Весели празници
|
|