Автор: Magnifico
Дата: 29-10-10 23:32
За да избегнем двусмислици по въпроса който ще напиша по-долу, ще дам следния пример:
Мъж и жена /семейство/ отива на почивка в държава, чийто народ изповядва мюсюлманска религия. Отиват на пазар, но в първия магазин в който влизат им казват че сега затварят, време е за молитва. Всичко е затворено.
По-късно, когато магазините вече работят, жената си харесва някакво бижу и отива при търговеца, който обаче не й обръща никакво внимание. Мъжът се намесва и търговецът с голям ентусиазъм показва бижуто на съпруга. Обяснява му всички качества на изработката и дизайна, а клиентът кима с глава одобрително. Продавачът ентусиазирано продължава да показва и други модели бижута, но мъжът настоява да закупи първото на обявената цена, тъй като жена му го е харесала, пък и не го интересуват другите модели.
Търговецът обидено казва, че няма да има сделка и призовава двойката да напусне магазина.
Ето го и културния елемент - мюсюлманинът, на религиозно-културрна основа, когато прави бизнес не общува с жени, за това и не обръща внимание на дамата.
Кимането на глава говори на търговеца, че клиентът не харесва достатъчно продукта и трябва да бъде представен друг вариант.
Нежеланието за смъкване на цената също е обида за всеки търговец, за това и сделката не се състои.
Имали ли сте случки от подобен характер, в които различията и непознаването на дадена култура, са довеждали до провал в комуникацията?
|
|